Литературен форум  

Брой 12 (435), 14.11. - 20.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Дьорд Арато

Ново средновековие

 

Българското книгоиздаване е отдавна в дълг пред читателската си публика, що се отнася до запознаването й с унгарската литература, сътворена извън пределите на Унгария. Между 1944 и 1989 това не можеше да стане поради проста политическа пречка, но изоставането през изтеклото от тогава десетилетие не би могло да бъде оправдано с нищо. Можем ли да си представим немската литература без Музил и Кафка? Полската - без Милош например.

Историята на унгарската литература винаги е била немислима без Трансилвания, без трансилванската унгарска литература, без сътворените там ценности. Считаната за най-източна крепост на западноевропейската литература Трансилвания винаги е принадлежала на най-прогресивните райони на унгарския дух. В Западна Европа на XVI в., когато религиозната нетърпимост отброява своите стотици хиляди жертви, съсловното събрание в Торда (1557) вече е изявило становището си “Всеки да живее според вярата, която е избрал, стига да прави това, без да предизвиква друговерците”. От XVI в. насам все повече развиващи се издателства, академии, колежи бележат силата на трансилванската унгарска култура, нейната виталност, славата на тази земя, а с нея и на цяла Унгария увековечават учени, поети, писатели, художници.

След Първата световна война всичко това получава трагичен обрат. Франция и нейните съюзници дават огромен рушвет на румънското правителство заради сблъсъка му с Централните сили - на мирните преговори в Париж на наскоро скалъпената Велика Румъния са подарени заедно с Трансилвания и великански парчета от Унгарската равнина. Райони на западната култура от хилядолетие попадат само с един замах под властта на новородена балканска държава. Започва, а със закриването на църкви, училища, университети завършва с все по-забързано темпо саморазправата с унгарската и немската култура в Трансилвания, “изграждането на румънското минало”.

Това е духовното обкръжение, това е настроението, в което великата по минало трансилванска унгарска литература съществува вече половин век. От три поколения тази литература избрахме по един представител, чиято поезия е може би по-преводима, чието звучене е може би по-близко до звученето на някои български поети. Надяваме се стиховете да проговорят и на българския читател. Съзнателно избегнахме пълните с политически и исторически алюзии стихотворения: търсихме всеобщото. Няма да е наша грешка, ако заедно с обладаващия непосредствеността на Димчо Дебелянов глас на Априли до много модерния и сложен Ласлофи, иззад личната болка забучи и ропотът на колективното страдание. Глухо, неизтриваемо.

Българската литература

© 2000 Литературен форум