СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Иван Докузов

Аз разкопчавам времето

Съблечи си костюма Историйо
тъй огладен до костите
оголи си и дните и нощите
Аз идвам захабено-окървавените ти пешове да опощя
и времето в теб като склад разфасовано
и с конци от лисици съшивано
шев по шев до сърцето ти да разкопча
Смъквам ципа ти и те разголвам
развратена садистке и блуднице
Искам те гола искам те гола
искам те стриптийзно гола престъпнице
На коленете ми слез
както думите слизат със страст по душата ми
Часовете ти аз до секунда
като лико ракитово беля
до петдесет и второто копче костюма ти
За да не се размножиш
като тумор ли като миома ли
с моята реч лековита днес скалпелно режа те
Милицейския шлифер гладко вдянат по тялото ти
Ленин одеколиран в мавзолей
аз до кървавите петна реставрирам
Ти не искаш към мен да обърнеш реверансово 
                                         задницата си ли
както Луната минусдвестаградусовата тъмна страна
Своето салтомортале Историйо
днес в моя стих прехвърли
пумпал обиращ в око световете
многоизмерно пустеещ
пустословице

Историйо как вкореняваш в нас
нови думи до върше усмихнати
а с каква отмъстителна страст
преломяваш крилата ни стихнати

Днес идвам окаянице шестдесет и две горящи души
да повия вдън моите плачове

Оковава в нас златни знаци
есента на четиридесет и четвърта
а в Горноджумайско новата свастика в нощите идва
да те ожъне и изчука Историйо

Тръгвай с нас! по остъклените души хлопат
комунистическо-милицействащи ръце
и в тъмнината месечината ги изпива
и между устните си забравя ги
като скалпел порнал и издъвкан в сърце

В мрак от дявола сипван Историйо
над омрачнените ни селца
къде окаянице в черната камионетка превозваш
страшния страх на народа
В Струма ли ще го изсипеш
или със него ще ръсваш звездите
да ги поплюваш

Закърпи ми зениците ти
все за Церовското дере
и там където дълбокия ров изкопават да кротнат
                                     телата си смъртните
тази черна земя с мойта бяла сълза за безсънната
                                               памет омесвай

За синджирите ти ги завързваш Историйо да 
                                        изиграят живота си
Смъртник гайда надува там а Сатаната високо
                                           небесните тъпани
бие и люшка просторите виж Историйо ще се 
                                           изронят звездите
На сатанинското лудо хоро Боже Боже палачи и 
                                     смъртници хващат се
и дрънчат ли дрънчат ли синджирите там и 
                           синджирите огнени на небето
Самодиви от тихата Струма ловят се за тях да
                                        избелват хорото им
Княз Сатан издън времето викам те аз: тези бели 
                                            ли лунни създания
на хорото си дяволско ти си решил да зажениш за
                                        нощните смъртници

Спри хорото Историйо

Скоросмъртница върла ракия там лее се
и палачите в двойното дъно небесно защо са 
                                         отнесени
по следата на крехката памет изтривани
В двойното дъно на времето свряна като в стиска
                                              палаческа
как пиянстваш и как хулиганстваш над всичко 
					    Историйо

Шестдесет и две смъртни души
да повия вдън моите плачове идвам безумнице

Милицай разкопчава синджирите
Разкопчава те мицът Историйо

Там сто мица въртят железата в ръцете си
все по черепи все по черепи все по черепи

Кръв и мозък и мисъл открехната в тях
вековете изпръскват Историйо

Те с бензин ги заливат до костите
и запалват сърцата отлостени

Ключ в гърлата им стон след стон ли отключва
времената надхвърлят те времената

Историйо виж шестдесет и двама Ян Хуси
през огромните огнени факли тъмнината изплюват

Осветете ни пътя смъртници
вързан нейде за Ловеч и Белене
Както огньовете в страшната нощ се събличат
да разплетат многоредната плетка на тъмното
и обелят бездомното земно кълбо
както отшитите викове бягат високо в просторите
да пристегнат небето разхлабено и се прехвърлят
                                              при нас
виж Историйо
сто варвари с кол и лопата ги блъскат в усойния ров
и ги зариват под целия таен небесен и земен покров
сто варвари там виковете разшиващи живия гроб
с глас пиянски и с крак неразчетен откършват

Моя невесто плането защо още в първия месец си 
                                             бременна
не с гласа на лехуса в утробата
а с вика дето стене от гроба си

Гласовете ви смъртници оня хребет потресен 
                                         прехвърля
над толкова есени над лъжи и миражи при нас

Те пак пиеха там в тъмнината разголена
и по гроба играха хоро гласовете несвършващи
да изтъпчат с ботушите облепени със мрак

Неспокойници този мрак ли от стъпки сгъстен с 
                                             виковете си
искате в сетния миг да прекършите
и отлостите зев за зората в поникващите очи

Аз бера виковете ви и във мен като в плевня пластя ги
да разцъфват във моето гърло всевикащо

Осветете ни пътя вечници
вързан нейде за Ловеч и Белене

Съблечи си костюма Историйо
оголи си и дните и нощите
Аз идвам времето в теб като в склад разфасовано
шев по шев до сърцето ти да разкопча
Ти не искаш към мен да обърнеш реверансово 
                                          задницата си ли
На коленете ми слез
Милицейския шлифер гладко вдянат по тялото ти
Ленин одеколиран в мавзолей
аз до кървавите петна реставрирам

Историйо майко Историйо

26.12.1996