Литературен форум  

Брой 12 (435), 14.11. - 20.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Ефтимов

Проверка на студения фронт с пръст

 

Йордан ЕвтимовГ-н Хумвалджиев II

Лежал е и в затвора
изоставен на призвола
на своите чувства.
Защото изкуството

да изглежда с меко рамо
бе запазената му марка.
Там лежа може би пет дни
но заплаши всички дини

че ще се оплаче в Хага
и когато извади изпод хастара
поомачканата Харта -
та на правата, тъй стресна една гарга

че я отнесоха на тараба.


Г-н Хумлчев

Малко след като публикува биографичния си роман
обраха дома му в едно село на брега на небето,
високо над остроумието на града.
После намериха един по един повечето предмети
между селото и съседната махала –
имитации на тракийски купи, сребърни самовари,
черен идол с огромна гърда вместо кок.
Дори самурайски меч.


Разговор с Хипи [в Чистилището]

Днес даже на четиресе и пет
Човек, когато е поет
Може да усети нужда
Да си присади ташаци на маймуна

Хипи, недоизживяло
Кармата си на овчар.

“Писането е измама”,
Казва хипи-
То.

12 декември 98-а



Гарираният багер

Листа от габър
загребани със багер
нацепени на гатер
за първи път в социалистическия лагер


Г-н Хумчев

И чувстваше се все виновен
че не е хвърлил и сянка, та да заговорят

Издава се на немски
С прекъснал тъй отдавна мензис

Г-н Хумчев – сега и на ролкови кънки
Иска да накара всички да мънкат

Ченге наоколо е все някой


Г-н Хумлев

Свил се на топка – като свещена бойна свиня
Надянал твърде тясно за мащабите си расо
Цепи се като парясник
не мож да си намери топло място


Г-н Хумийски

Той играе по нова система
Доброто старо семейно тото –

Ще продължи да издава и ще бъде издаден
Ще продължи да предава в стихове
(Чуждите самомнения)


Г-н Хумхув

Да отиде аташе
жаждаше едно мишле
Но когато се оказа
цветето във тази ваза

във преразход на енергия
за прекалено мирни, т.е. собствени цели
бе несправедливо обвинено.
Прибра се и получи херния

от ритане на място.


Г-н Хумтимов

“На всеки кореноплодник
Нов човек и конник”

Нахвърля на салфетка
след което отиде да шиба
едно отдавна набелязано парче от съседната група.
Но там се скара с него – и пак за политика,
и се прибра при родителите си още преди полунощ.

4 февруари 97-а



Април

Защото как да се грижим за родителите си,
когато сами сме оставени на произвола на времето?

Синът й я питал с поглед
и тя му се радвала.

“Зад онези напъпили дървета виж студената
сива пчелна пита на бъдещия блок”.

В този момент минава първият –
приличащ, както може да се предвиди,
на кон. След него друг – на камила, гаечен ключ
или куче.

Учителя й по тенис – “съвсем неопитен”,
както се изрази.
Да, той е само на 19, а тя има вече цели 25,
майка на две щастливи деца.

Стремял се към едно само:
да я изпълни изцяло, да издържи
пълната волна програма.

Мечтае за собствен танцувален клуб.
Танци – ето от какво има нужда една истинска дама.

Момчето си тръгнало и тя, благодарна, му казала: Няма
да има втори път,
мой човек.
Но то очаква ново повикване,
поне така мило се изрази,
на една хотелска тераса с изглед към априлския град
и водата с хиляди лица.

Разказва как на връщане от кантората
на поредния си последен възлюбен се “очистила” (точно този израз използва),
изяждайки една пържола в английски стил.
Прибрала се вкъщи и видяла
малкия да я пита.

Тя обича да среща карасите на поети и банкери.
Цитира Гадамер, който цитира Валери
относно езика и как словото на едни
е чист звонк,
а думите на други – хартийки,
с единствен хоризонт: рециклирането.

“Езикът да говори през теб,
помниш ли – имаше виц,
че у всеки мъж дреме дете
и че битието е танц върху жица.”

Затова и самият Кастанеда би признал,
че в името на идеите да погълнеш
отпадъците на една или друга временна форма
е нищо.

“Приближи и виж моя полов орган”, казала една.
“Защо се страхуваш да погледнеш истината в очите?”

В този момент и последният се е разтворил като таблетка.

Истината е едно движение на очите, обелване.

Българската литература

© 2000 Литературен форум