Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

Расим

 

Расим. Автопортрет с цигара, VHS. 10 min. 1995Расим Кръстев (р. 1972) се вля в редиците на българските концептуалисти по класическия начин - започна с живопис. Дори през 1994 спечели награда на Съюза на българските художници на традиционния Есенен салон. Картината му, наречена “...астие”, представляваше стара нашенска черга, опъната на подрамка, върху която е написано едно огромно “Щ”. Макар и минавайки за живопис, именно тази работа показа, че Расим (който тогава все още се казваше Красимир Кръстев) ще прекрачи от другата страна на бариерата. И го направи. Започна да изписва неистово артистичното си име-марка Rassim, отпечата фланелки със собствения си лик или автобиография, раздаде и разлепи навсякъде стикери с надпис I love Rassim, приготви проекти за големи улични постери със своето изображение в цял ръст, превръщайки самия себе си в запазен знак. Размивайки границите между идентичност и творба, между уникалност и шаблон, Расим насериозно се заигра с художествените стереотипи и със стереотипите на масовата култура. Покрай този начин на живот, изживян като художествено произведение (или обратното), Расим направи няколко сериозни акции. Видеопърформансът “Дрога” показва процеса и последствията от дишането на лепило, “изиграни” от самия автор. В “Под друг ъгъл” от 5 монитора различни хора едновременно разказват своите впечатления от автора. В “Интервю” той отговаря на въпроси, традиционно задавани на световните звезди. В “Наше момче бележи тройка на Клаудия Шифър” Расим се изживява като въображаемия баща на желаните от манекенката 17 деца, а в “Лети, лети информация” буквално мери ръст с видни холивудски мъже. В логиката на тези работи е и проектът “Корекции”. В продължение на година Расим използва собственото си тяло като пластичен обект и го подлага на строг физически и хранителен режим, съгласуван с лекари и треньори. Целта е рекордно закрепване на тялото и прилежна видеодокументация на процеса. Това напомня волята на холивудските актьори да дебелеят и слабеят спрямо ролята и хонорара. При Расим има нещо друго - неговото тяло не е просто средството за постигане на даден образ, то е целта, т. е. самият образ. Авторът прави бицепси така, както би ваял скулптури. Идеалът за хармонично тяло, преследван от толкова художници през вековете, намира нов последовател. Но вместо глина, камък или бронз Расим работи със собствената си плът. Така постига и пълно единство на изразни средства и завършен продукт.

Мария Василева

Расим. Дрога - 90 min. VHS, 1995 Расим. Дрога - 90 min. VHS, 1995 Расим. Дрога - 90 min. VHS, 1995

(В хартиеното издание на вестника има публикувани повече произведения на Расим!)

Българската литература

© 2000 Литературен форум