Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Защо ни трябват нови ценности

Продължение от брой 12

На 26 април 2000 г . в рамките на срещата “Българският Великден” бе проведен разговор на министър-председателя Иван Костов, вицепремиера П.Жотев и външния министър Н.Михайлова с българи, живеещи в чужбина. Поради важността на поставените от аудиторията въпроси и техните отговори вестник “Литературен форум” публикува пълната стенограма на разговора.

Емма Москова: Уважаеми дами и господа, аз мислех,че когато стане дума за култура, наистина други неща би трябвало да излезнат на преден план. Уважаеми господине, доколкото си спомням, Вие се явихте на конкурса, който се обяви за това място и, както се случва на конкурсите, не можахте да вземете своето място. Това е нормално. Само че информацията Ви не е точна. Човекът, който е назначен в Дом “Витгенщайн” - това е мандатна длъжност - е завършил “Театрална режисура”. Той водеше театъра в Добрич. Аз бях във Виена през ноември, видях онова, което се прави в Дом”Витгенщайн”. Вас не видях на онова събиране, на което, надявам се, по-голямата част, включително и студентите във Виена, дойдоха. Там бях аз и г-н посланикът и това беше нещо, което трябва да се преживее, а не да се разкаже. И аз благодаря на всички, особено на студентите във Виена, които с толкова желание посещават Дом “Витгенщайн” и се включват в неговите инициативи. Конкретни Ваши предложения за това как може да се подобри работата в Дом “Витгенщан”, аз винаги бих приела и Ви каня на един разговор при мен.

 

- Д-р Даниела Дончева - консултант на немската фирма”Ото-боко ортопедична индустрия”. В актуализираната програма “България 2001” се предвиждат програми за социалната интеграция на инвалидите. Кой и кога ще се заеме с разработването и осъществяването на такива програми, тъй като работата на Социалното министерство в тази тъй важна област на социалната политика засега се изчерпва с разпределянето на различен вид социални помощи? И вторият ми въпрос е: Кога в сферата на рехабилитационните и социално-здравни услуги за инвалидите ще бъде въведен осигурителният принцип, както е навсякъде в Европа?

 

Иван Костов: Веднага ще отговоря, че ние си даваме напълно сметка, че в българското общество хората с ограничени възможности трябва да получават сериозна подкрепа точно от страна на държавните институции и местните власти, за да могат да разчитат на равни възможности с останалите хора. Това се отнася в пълна степен за инвалидите. Ние знаем, че трябва да изравним тези условия и не се занимаваме само с разпределяне на социална подкрепа. Непрекъснато се поддържа контакт и се дискутират открито въпросите с организациите на инвалидите в нашата страна. Обичайна практика е всеки един от актовете, които ние приемаме в законодателството и нормативната уредба, да бъде консултиран с тях и благодарение на това са приети редица облекчения - за създаване на бизнес, за облагане доходите на инвалидите и т.н. Предвидени са най-различни облекчения и ние в това отношение сме възприели всички основни идеи, които господстват в Европа по отношение на решаване на тези въпроси. Освен това ние правим всичко възможно тези организации на инвалидите да не изпитват никакви нужди от гледна точка на създаване на подходящи условия те да вършат своята работа. Моето лично мнение е, че държавата ни е длъжник, разбира се, в много голяма степен; че в българското общество - такова, каквото е било в миналото - правата на инвалидите са били защитени в много малка степен. Последните десет години върнаха тези хора много назад в техния социален статус. Тези десет години, в които те даже не можаха да разчитат на онзи статус, който имаха в миналото, те преживяха много тежко и платиха изключително скъпа цена. Вярвайте, ние разбираме това и ще правим своите усилия. Що се отнася до осигуряването и до всички останали въпроси, трябва да ви уверя, че в Министерството на труда и социалната политика се работи по целия спектър от въпроси, свързани с инвалидите. И интеграцията на инвалидите, създаване на справедливост по отношение на тях, е доминиращ фактор в българската социална политика.

 

- Казвам се Васил Маринов, на 43 години съм, завършил съм в България инженерно образование, “Международно-икономически отношения” и Военно-запасна школа в град Враца. В Оксфорд специализирах “Човешки права и религиозни свободи” и се дипломирах в Екоменическия институт на Световния съвет на църквите в Женева. Получих признание от Асоциацията за защита на религиозната свобода в ООН, бях избран за неин зам.-председател за България, от 1998 г. съм церемониал-майстор на “Ротъри клуб Витоша”. Господин Костов, с тези пет образования от десет месеца аз съм безработен в България. Приятелите ме признават за свободен и благонравен. Моят въпрос по отношение на политиката за спазване на религиозната толерантност от страна на правителството е: Има ли наистина това правителство концепция по отношение на малцинствените религии в България, тъй като в Съвета на Европа не биха ни приели без спазване на тази религиозна толерантност? И втори въпрос към г-н Костов като министър на Държавната администрация: През юли миналата година при реформите в Агенцията по бежанците имах смелостта да подам едни документи, прикрепени с три препоръки: от Женева, от Атлантическия клуб в България и от Президента на “Ротъри клуб”. Тези препоръки все още не са стигнали до Вас. Моят въпрос към Вас е: Съгласно Закона за държавната администрация, колко време трябва да се придвижват тези документи от една институция до Министерския съвет?

 

Иван Костов: Отговарям много кратко. В българското законодателство е гарантирана религиозната толерантност. Регистрацията на църкви и подобен род сдружения с нестопанска, идеална цел става засега със съгласие на Министерския съвет, което по принцип се дава, когато са изпълнени предвидените в закона условия. Но в бъдещата промяна на закона ние предвиждаме регистрацията да става пред съда, така че режимът ще стане още по-свободен. По отношение на документите - трябва да знам точно за какви документи става дума. Аз казах, че едно от най-трудните неща при общуването с машината на изпълнителната власт е правилното адресиране на подадени документи и ви обещах, че ще получавате точно отправяне на своите молби. Ако тук става въпрос за някакви молби или документи, които трябва да се придвижат по определен ред, този ред зависи пак от нормативите, които има в държавата, и от това къде съществува задължението да се отговори, къде съществуват и правата, за да може да бъде удолетворено дадено искане. Министър-председателят на страната не е крайният адрес на всички молби, документи и прочее в България.

Следва

Българската литература

© 2000 Литературен форум