Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Херта Крефтнер

Из “Студени звезди”

 

Херта Крефтенер със свой приятелХерта Крефтнер е родена на 26 април 1928 г. във Виена. През 1946/47 следва във Виенския университет, публикува първите си стихотворения, пише дисертация върху Франц Кафка, отпечатва лирика в списания и антологии, пътува до Норвегия и до Париж. Самоубива се във Виена на 13 ноември 1951 г.

“Тя пише стихотворения, които разказваха за малките катастрофи - отбелязва литературният критик Волфганг Шмид-Денглер - едно малко известие за катастрофите на Запада.”

Съвременният австрийски поет Андреас Окопенко, пръв издател на творбите на Херта Крефтнер, пише: “Нейните стихотворения, придобили нещо веществено и магично, се възправят в един поток на времето, който разкрива омайващата неповторимост на мига.”

 

Посвещение

Въпроси тихи се таят в сърцето
през всички дни, в сърцето ми, което
с дара на твоята любов тупти.
Душа, желаеш да ми кажеш ти:
роднина ли, сестра ли си за мен?
Какво направих, че смеха блажен
от теб да взема, онзи допир нежен
на твоите ръце? О, посочи
какъв потайнотъмен път извежда
из твоето сърце, защо мълчи
там твоята любов с добри очи? -
.............................
Но отговор не ме удостоява.
Какво в сърцето любовта ти вплете,
какво ми тъмнината просветлява:
аз ще я нося като бреме златно,
тъй както във косите носят цвете,
щастливи, че им тегне благодатно.

(1946/47)


Виж, подобно плод съм на нощта

Виж, подобно плод съм на нощта,
който за сълзите се разтвори.
Чужда майка тъмна шир положи горе
зад челото ми, непазещо неща.

Мойта скръб с дълечина понякога кръжи ме,
любовта сама не се познава.
Че грехът се назовава с мойто име,
иска Бог, че страховете не забравям.

15.10.1949


Книга

От твойте редове расте скръбта,
разръфана е твойта подвързия
и - вече пожълтялата хартия.
Сред страниците шушне самота.

4.5.1947


Вечер

С вечерната заря да влезна
дълбоко в пламъци червени.
В зарята искам да изчезна,
да вея с ветрове над бездна,
без цел те шушнат устремени,
и тънат във звезди студени.

31.7.1947


Стъпало на олтарен престол

Господи, още веднъж нека всички сълзи да изплача.
Нявга люде коленичваха на тези камъни в здрача,
скръбта си пред Тебе домъкнали като ладия уморена.

Нека, о, Господи, да се изплача в сълзите,
та мойте очи да не превърнат в камъни дните,
които премазват очите като смърт озлобена.

26.6.1948


Притча

Ах, знаеш ли, че любовта цъфти
подобно твойте тъмни рози тук,
които плитки вази повеляват?
Ах, чувстваш ли копнежът как пламти
като червено вино? Пиеш ти
във скъпи златни купи тази лава.

Усмихнат тъжно? Ах, но знаеш ти
и плахо твойто знание вести,
че всички наши рози ще погинат,
ще се строшат и вазите изящни,
и като кръв ще плисне гъсто вино
от купите, тъмнеещи и прашни.

(недатирано)


Импресия

Блед пушек по небето печалноцветно...
Пушек, всмукващ последната червенина,
седем воала даряващ на вечернодалечните хълми.

Слаб вятър над дневноморни ливади...
Вятър, който повече не шумоли във тревите,
а онемял се изгубва в неми простори.

Сивкави сенки като от кадифе сиво...
Сенки, родени от безконечност,
идват насам и тяхната плътност
лежи сред мълчание.

Превод от немски Кръстьо Станишев

Българската литература

© 2000 Литературен форум