СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Лилия Рачева

Среща на балкански писатели за деца и юноши

Под мотото “Заедно да създадем по-добро бъдеще за децата си чрез книгите” на 5 и 6 ноември т.г. в Тирана, Албания, се проведе среща на балкански писатели за деца и юноши. Инициатор бе Албанската секция на Международния съвет по детската книга (IBBY), а повод станаха издадените неотдавна на албански език две балкански антологии - на приказката и на съвременния разказ. В антологията на приказката са включени две произведения на Ран Босилек, а в антологията на разказа са представени Георги Мишев и Станислав Стратиев.

В срещата участваха автори на произведения за деца и юноши, литературни историци и теоретици от България, Македония, Румъния, Турция и Югославия. Докладът на гръцката секция бе изпратен в писмен вид. Финансирана от Централноевропейската инициатива (CEI), SOS - Kinderdorf, Австрия, посолството на Норвегия в Тирана и Албанското министерство на културата, срещата се превърна в разговор по проблемите на балканските литератури за деца и на балканското културно сътрудничество изобщо.

В рамките на срещата на 6 ноември в Тирана бе открита модерна детска библиотека, уредена от Албанската секция на IBBY и носеща името на създателя на SOS - Kinderdorf, австриеца Херман Гмайнер.

“Пред детето писателят е като пред огледало”, сподели поетът от Косово Агим Дева и добави, че “писателите трябва да отварят прозорци, от които децата да виждат слънцето”. Изискването за лаконичност на детската литература той формулира по следния начин: “Книгите трябва да съдържат повече послания отколкото думи.”

Участниците в срещата стигнаха до извода, че независимо от различната историческа съдба, от културните и религиозни различия, в литературата за деца на балканските народи преобладават приликите. На Балканите предпочитат определени жанрове: лириката, хумористичното стихотворение, баснята, приказката. Подчертана бе особената роля на метафората и алегорията в литературата на региона. Според участниците, произведения за юноши на съвременна тема липсват (или са съвсем недостатъчни) във всички балкански държави. А същевременно драстичните промени в живота на младите хора на Балканите подсказват нови теми: за наркотиците, проституцията, престъпността, мечтите за по-сносен живот на Запад, разрушаването на старите ценности и др.

Всеобща бе констатацията, че балканските литератури са малко превеждани, включително и помежду си. Икономическото и политическо сътрудничество на Балканите полека си пробива път. Но като че ли най-много изостава културното сътрудничество. А то е един от мостовете към по-бързото ни утвърждаване в Европа. Във връзка с това Душан Джуришич от Черна гора предложи да се подготвят и издадат в десетте балкански държави антологии на българската поезия и проза за деца. Албанският литературовед Кристак Йорго лансира идеята да се започне работа по написването на сравнителна история на балканските литератури за деца.

Дискутирани бяха и чисто теоретични въпроси, като например може ли да се говори за елементи на постмодернизъм в балканските литератури за деца и юноши.

Отворени останаха въпросите за взаимната информираност, за нови съвместни издания, за домакинството на евентуални бъдещи срещи.