Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Лора Шумкова

По пътя на art-а.
фрагменти

 

Момчил Николов: Фрагменти от стаяпътят от софия до плевен е около два часа и половина и благодарение на програма phare е в доста добро състояние. обаче трябва да си луд, за да го изминеш заради представянето на книга, за която не знаеш нищо и заради автор, когото не познаваш. пристигаме в плевен в късния следобед и единственото, за което имаме време, е да прегледаме някакъв местен вестник, в който с изумление прочитам, че “фрагменти от стая” (разкази + роман) бил типичен представител на фасетния роман (цитирам по памет). това е достатъчно, за да възбуди любопитството ми и по пътя към художествената галерия “илия бешков” почти не обръщам внимание на двама поети на почтена възраст, които се оплакват, че нашият вестник ги бил “отрекъл” (определението си е тяхно, нашият вестник не отрича автори, но си позволява да не харесва текстове).

озоваваме се в някакво голямо сумрачно място, много напомнящо подземията на ндк по време на ъндърграунд феста. от тавана висят привични абстракции (дело на петра добревска), по стените са залепени изписани листове и афиши за събитието (община плевен отдел култура, издателство “леге артис”, група ingam представят проект фрагменти от стая и т. н.), няколко комплекта видео+ телевизор прожектират полулюбителски видеофилми (видеоарт любо бояджиев), показващи какво правят хората в една стая, на един голям видеоекран, не знам защо намекващ ми за прозорец, няколко младежи мъкнат нанякъде абстрактни картини. помежду всичко това група млади мъже се борят с един компютър, който трябва да прави музика. така и не се преборват с него, но музика все пак има. точно такава, електронна, каквато можете да очаквате от подобно събитие. усещането е … ами, за фрагментарност и преднамерена хаотичност, и в същото време – за изключителна кохерентност и стил. на една масичка се продават изданията на издателство “леге артис”, в чиято поредица “безкрайна проза” виждам “безсмъртната” на пиер буржад, “спящият човек” на жорж перек, “щастието на людоедите” на даниел пенак и премиерната “фрагменти от стая” на момчил николов. никакви “нова българска”, никакъв местен шовинизъм. просто една книга в една доста луксозно (за българия) издадена поредица. купувам си книгата с надежда да разбера нещо за автора: 30-годишен, медик по образование, автор на “пътници” (повест, “еа”, 1997) и “разкази” (“еа”, 1998, издадена с конкурс на националния център за книга), носител на наградата за дебютен роман на в. “литературан форум” и фондация “бъдеще за българия” за foxy lady (неиздадена) през 1999 г. и за принос към културата на община плевен през 2000 г.

в навалицата разпознавам и самия автор – висок, слаб, артистичен, любезен. на въпроса на марин георгиев в какво се състои премиерата, той отговаря: “в това, което виждаш. аз седя и чакам интервюта”. наистина непрекъснато дава интервюта на озадачените репортерки, аз обаче си запазвам въпросите за след като прочета романа. затова пък влизам в ролята на интервюиран, понеже една дама, очевидно от печатно издание, е забелязала възторжените ми жестикулации, докато се запознавам с момчил. май не успявам да й обясня защо това ми харесва, въпреки настояването ми, че този начин за представяне на изкуството е по-близо до светоусещането ми на двайсет и няколко годишна net-ърка.

публиката се състои от два типа хора. едните са млади, с торбести панталони и шарени коси – такива, каквито бродеха на споменатия ъндърграунд- фест в ндк. със задоволство разбирам, че част от тях също са дошли специално за премиерата от софия. те се зазяпват във видеоарта, поклащат се в такт с техното, изглеждат щастливи, уютно им е. останалите са местни културтрегери – предимно над 40-те, които са се скупчили на групички от по 5-6, явно ги е страх да не им се случи нещо, неразбиращо гледат телевизорите и видеостената и потръпват ужасено от силата и ритъма на музиката. от време на време някой от тях се престрашава и явно осъзнал, че няма да има мъдра реч на критик и притеснени благодарности от автора, отива да поднесе на момчил букет. трета, самостоятелна категория, са кметът на плевен, найден зеленогорски (който преди да стане политик е писал стихове) с “фрагменти от стая” и “щастието на людоедите” в ръка, и малката му дъщеря. кметът се държи достойно, но той е в подходяща за събитието възраст. по-малко от 60-минути след обявеното начало повечето хора са се разотишли. чувствали са се необичайно. това е добре.

така и не успявам да разменя цяло изречение с момчил, но той ми обещава, че ще си отваря електронната пощенска кутия по-често, за да ми получи съобщенията. казва, че планира подобна акция и в други градове (включително в софия). през целите два часа и половина на обратния път аз се надявам книгата да е поне толкова хубава, колкото премиерата си.

Българската литература

© 2000 Литературен форум