Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йожеф Уташи

Крилат олтар

На Артур Рембо

1.
Ако полъхва на мърша в мрака,
току дочуеш някой пес гладен
как с всички людски гласни проплаква,
подобно оня момък вкерванен,

изправен сам е пред морска сцена.
Вълните не са лек за душата.
Дошел от ада, Рембо простенва,
натопил си е Артур краката.

Париж е свършил, ако Комуната
днес Албатрос е, прострелян в упор.
Вината не я отвя фъртуната.

Реват камили. Пустош. Безмълвна.
Като монета от злато сутрин
в морето Слънце-гигант покълва.

2.
Морето сухо се вие, вие,
а флотът - вълни с рев животински,
в клепачите ти - перли фалшиви,
пиратски вожд си - и то същински!

Морето сухо се вие, вие,
часът ти е за сълзи тъжовни -
за сълзи всяка минута бие
пустинята - пясъчен часовник.

Щом камиларят в денка ти рови,
кинжалът хвърля блясък на фронта,
арабите са Плочи гробовни:

реконтра, мосю Рембо, реконтра!
Виж: тук свят има! За продан става!
Щом жертваш правда, забогатяваш!

3.
На хълма А, стрелоподобен,
в У-низината буря протътва!

Кобила ангел пред Е отпреде,
с плуг стародаван ори, разкъртвай
и състарявай, и разридавай
на стон сподавен залива чувствен.

Живяхме доста, не поучавай
на боен кораб бойци изкусни.

Разбутвай кули на море тъмно,
търси му Бога, И-то му стръмно,
ако те вдигне до небесата,
за Н-его У-дряй! И за звездата му,

момиче лунно перни по задника,
сто пъти обиколи Земята.

Превод Александър Миланов

Из книгата "Сирак на звезди", изд. "Литературен форум"

Българската литература

© 2000 Литературен форум