Литературен форум  

Брой 13 (436), 21.11. - 27.11.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Мисълта е универсална
С унгарския поет Йожеф Уташи разговаря Лора Шумкова

 

Йожеф УташиВечерта, когато двете му книги на български - “Сирак на звезди” и “33 стихотворения” - бяха представени в Унгарския културен институт, Йожеф Уташи наистина изглеждаше уморен. И как иначе: пътуването от Унгария, вълнението от всички спомени, разказани от неговите преводачи и приятели, няколкото десетки автографа могат да уморят дори страничния наблюдател, какво остава за потърпевшия крехък поет. Търпеливо изчаках обичайната дандания около премиерата да утихне - и без това нямаше да имам друг шанс за интервю. Докато си говорехме, не бях съвсем сигурна за какво става дума, защото Уташи не говори добре български, а аз знам точно пет унгарски думи. Моите ангели-спасители се оказаха Дьорд Сонди, който любезно превеждаше въпросите ми на унгарски, и Нели Димова, която след това преведе отговорите. За късмет се оказа, че ще успея да си изпълня обещанието от бр. 8. Ето го:

 

Уташи: Сирак на звезди
Уташи: 33 стихотворения

Лора Шумкова: От кога датира интересът Ви към България и какво го предизвика?

Йожеф Уташи: Аз съм един от членовете на “Деветимата”. В Унгария много обичаме Ласло Наги, Ференц Юхас, Ищван Кормош, Пилински, Шандор Вьорьош, Габор Над Немеш и това, което беше решаващо да дойда в България, беше, че тя бе пример за Ласло Наги. Говорих с него и той ми каза да опитам, да дойда. И така дойдох, за пръв път бях в България през 1975 година, за един месец, и много ми хареса. Вече имах представа за страната от книгите на Ласло Наги, но ми липсваха личните преживявания и впечатления. Затова дойдох.

Л. Ш.: Българският и унгарският език се говорят от малко хора по света. Какво е мястото на българската и унгарската литература в световната литераутра?

Й.У.: Мисля, че в световната литература няма големи държави, големи страни. Има само страни. Може населението на едната да наброява 200 милиона, на другата – милиард и половина, на третата – 150 милиона, на България, мисля, е осем милиона, на Унгария – 10 милиона, а иначе унгарците наброяват общо 15 милиона заедно с пръснатите по целия свят.

Разбира се, от голямо значение е това, че преводачите се опитват да доближат и малките страни до големите, но всъщност мисълта е съществената, мисълта всъщност е универсална. Универсалната мисъл означава, че мислите ги има при берберите и хамитите, също както и в България и Унгария. Например непосредствено до нас е Словения. Тя е много по-малка от България и при все това по един чудесен начин ражда талантливи поети и писатели. С една дума, важен е не броят на населението, защото изкуството винаги се занимава с мислите, а мисълта е универсална.

Л.Ш.: Според Вас трябва ли поетите да се ангажират с обществени и политически дела, или поезията е достатъчна като отговорност пред обществото?

Й.У.: Политиката също така е част от живота, както смъртта, преходността, любовта, мъката, радостта и т.н. Тя е част от живота, тя определя живота ни, нали? Мога да направя жеста да кажа, че политиката не ме интересува. Но не, как да не ме интересува, получавам удари от дясно и от ляво! Точно затова опитах, с неголям успех, да публикувам две стихотворения на обществена тематика. Все още стоят в редакциите, не знам защо, но още не са излезли, по-късно аз така или иначе ще ги включа в книгата си. Значи има нужда от обществен идеал, също както имаме нужда и от други идеали.

Л.Ш.: Споделяте ли мнението, че Интернет ще унищожи литературата?

Й.У.: Не. Преди време казваха същото и за телевизията, когато тя се появи. Интернет е средство. Средство, което дава още по-голяма свобода на човека, човечеството, и на това трябва само да се радваме. След време страстите ще се успокоят, Интернет и компютърът ще си дойдат на мястото. Те обслужват човека, те трябва да му служат.

Л.Ш.: С кои български поети се чувствате най-сроден?

Й.У.: Много обичам и Ботев, и Иван Цанев. Интересно, но много ми е близък Борис Христов. Обичам и Далчев.

Л.Ш.: Как се чувствахте, докато слушахте поезията си на български?

Й.У.: Не обърнах внимание. Пошегувах се, естествено, че внимавах. Концентрирах се върху текстовете, но не мога да разбера напълно написаното на български и бързо да разбера как е преведено това, което съм написал. Аз пуших и вниманието ми беше съсредоточено върху това. Много се радвах на преводите.

По някои думи или кратки изречения или изрази разбирах за кое стихотворение става дума. По няколко думи или кратки изречения или изрази.

 

Точно когато изваждах касетката от диктофона си, за да я дам на г-н Сонди, Йожеф Уташи помоли да го включа отново. Искал да каже нещо за край:

 

Й.У.: Някой вече е превел думите ми, сигурен съм, че аз като унгарски поет съм изцяло повлиян от поезията на Атила Йожеф и сред последните му стихотворения имаше една строфа: “Ehess, ihass, оlelhess, alhass, a mindensеggel mеrd magad, sziszegve se szolgаlok aljas, nyomonto hatalmat.” (“Яж, пий, прегръщай, лягай, ставай – / но се равнявай с вечността/ и съскай, но не се равнявай с вечността/ и съскай, но не се поддавай/ да те изражда подлостта!” – откъс от стихотворението “Арс поетика”, превод Нино Николов, “Унгарска поезия – ХХ век”, изд. Народна култура, С, 1986).

 

“Искаше да добави неговото си верую като цитира неговия голям предшественик Атила Йожеф”, пояснява Дьорд Сонди.

Българската литература

© 2000 Литературен форум