Литературен форум  

Брой 14 (437), 28.11. - 04.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Александър Попов

Из "Земята на онемелите". Спомени
По стъпките на Вазов в Родопите

 

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

... Установил се в този градец, привикнах постепенно с чудесното му разположение и живописни околности, с багрите и аромата на неговите паркове и градини. Бързеят на суетливите, напрегнати делници ме повлече и от година на година ставах като че ли все по-равнодушен към неповторимото очарование на този край. И само неподправеният възторг на някои от многобройните му гости ме сепваше за минута, за да се огледам наоколо с прояснен поглед, с лека, необременена от мисли и грижи душа. Казвах си, че не трябва да привиквам със своеобразната прелест на градеца, а да го възприемам всеки ден и час с оная сила и свежест на сетивата, сякаш го откривам за първи път.

Така както Иван Вазов бе открил и възприел чепинския край преди повече от век.

Понякога излизах в близките и по-далечни околности с приятели, колеги, познати. Друг път тръгвах сам към Джуков чучур, Брези, Просце - на юг от Чепино, или се отправях на запад към Мангов льон, Малък и Голям Острец. Зареял поглед над гористите хълмове, чак до снежните върхове на Рила и Пирин, осъзнавах по-силно от всякога, че съм Божа твар като всяка живинка, която щъка наоколо. Поемах назад, отхвърлил самолюбието и гордостта си, примирен с човешката си участ. Подминал топлите извори, които димят по Чепинска река, спирах да се порадвам на неукротимия воден напор, пропукал скалата на Клептуза. Струваше ми се, че горещината и скритата мощ на земните недра под нозете ми прелива и в мен.

Някога, в далечната 1882 година Иван Вазов пише великолепното си стихотворение “Отечество любезно, как хубаво си ти!”, което завършва с горчивите думи: “и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци”. Десет години по-късно той посещава Чепинската долина, назована от него “райски хубава”, и пише след това “В недрата на Родопите”. Отседнал в хана на дядо Даскал в Лъжене, той посещава на няколко пъти местността Мангов льон и прекарва часове, вглъбен в съзерцание и четене. Думите и мислите в човешката книга му се виждат до смешност дребни и пусти пред великата книга на естеството. “Две очи и една душа, и едно сърце са малко - споделя Вазов, - за да хванеш безграничността, да се напиеш от невидимата струя на вечното, на тоя мир величествен и да го побереш в себе си”.

Писателят пристъпва към Родопите като към тайнствен свят, който пленително мами душата му. Познавач и ценител на родната природа, очарован, омаян, той не пести ярките думи, за да изрази “благоговейното си удивление”. Прибягва дори до литературни съпоставки: “Рила е една величествена и тържествена поема - пише той. - Родопите са чудесна шекспирова драма, оживена от перипетии и постоянно менливи декорации.”

Пътеписът не би имал присъщата си стойност, ако се ограничаваше само с впечатленията и описанията на един разпален почитател на природата. От първия ден в Белово до сбогуването с мъченическия Батак зоркият, проницателен и съпричастен поглед на автора е отправен и към хората, които среща на пътя си - към техните нрави, възгледи, език и песни, към настоящето и миналото им. Пристигнал тук със скромен личен багаж, Вазов носи и друг, много по-ценен - придобитите знания, разностранната култура, изстрадания житейски опит. След древните легенди и митове, той ще се позове и на свидетелствата на историци, краеведи и фолклористи като Стефан Захариев, Христо Константинов, Драган Манчов, Константин Иречек. Затова и неговите преценки за живота и миналото на този край се изграждат върху солидни познания и са дълбоко промислени. Няколко часа са предостатъчни на сърцеведа Вазов, за да вникне в душата на своя водач, българомохамеданина Алю, разпъната между исконната българска същина и новата ислямска вяра. Няма да му убегне съперничеството и враждата между двете съседни села Каменица и Лъжене - още едно доказателство за познатата наша несговорчивост и неразбранщина. Отклонил поглед от делника, ще го насочи към по-значими и обхватни теми. Ще се запита заедно с Жан-Жак Русо кога е било по-щастливо човечеството - в началното си първобитно състояние или днес? Ще заговори за религиозното чувство, трогнат от простодушната вяра на кираджията Атанас, “пошътал” на свети Иван в Рилския манастир, за да измоли от Чудотвореца здраве и живот за болното си дете. И тук ще намери за нужно да се разграничи от скептицизма на модерното поколение: “Нашите разтревожени души, нашите обезверени сърца, нашите бедни, размътени умове имат такава силна потреба от утешение и просветление!”

И така, започнал с възторга и преклонението си пред хубостта на Родопите, стигнал до прозрението, че човекът е един и същ и в дворците, и в колибите, Вазов размишлява по-нататък върху душевността на българина, докосва и вечните “проклети” въпроси на битието. Но “В недрата на Родопите”, тая непретенциозна наглед книжка, е освен всичко друго и един верен автопортрет на писателя. В нея няма и помен от самоизтъкване и самомнителност. Вазов води повествованието си непринудено, искрено, с чистосърдечието, но и с достойнството на български писател, съзнаващ призванието, дълга и отговорността си. В природните си картини той стига до прехлас и в същото време, като обсъжда животрептящи въпроси на деня е земен, трезв, здравомислещ. Най-истински е, струва ми се, когато застава пред руините на Батак, разколебан в куража си да срещне твърд и силен тая “българска Голгота”. И все пак “със сърце обляно в кръв” ще припомни страховитите сцени по описанието на батачанина Манчов, за да преобърне накрая листа и да побегне от “това най-ужасно зрелище на човеческо страдание”.

Над Чепино, в местността Мангов льон, признателни потомци са поставили паметна плоча, издигнали са заслон, сковали са пейки. Но това, което сръчни ръце са измайсторили, нехайни и пакостни рушат. Поляната е изпепелена от огнища, край тях счупени бутилки и оглозгани кокали. Еснафът не идва тук, за да се любува на природата, да пречисти, да извиси душа, а да напълни търбуха си. Затова ще умре чужденец в собственото си отечество.

Моето място е сред признателните потомци. Не само защото Вазов ми помогна да прогледна отново за красотата на “райски хубавата Чепинска долина”. Но и защото ме упъти как да предприема рискованото си пътешествие в недрата на моето отминало време.

Българската литература

© 2000 Литературен форум