Литературен форум  

Брой 14 (437), 28.11. - 04.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Българският Великден Когато ехото не заглъхва

Петър Стоянов - президент на Република България

 

Уважаеми госпожи и господа,

Скъпи млади приятели,

Вашите успехи в България и по света са най-доброто доказателство за жилавия български корен и силата на българския дух. Мисля, че вашето присъствие тук опровергава твърденията за отстъплението на родолюбието пред модерната отчужденост в името на личната реализация и просперитет. Точно обратното. Убеден съм, че всеки един от вас - в родината или там, където го е отвела съдбата - може да бъде едновременно полезен на себе си и на каузата на нова, демократична България.

Съжалявам, че след 1989 г. не успяхме да създадем онези привлекателни условия, които да задържат всички млади хора в Отечеството - оказа се, че това не е лесна задача и не е по силите само на политиците. Но с днешните предизвикателства можем да се преборим само ако младите хора на България повярват в бъдещето на своята страна и заработят с професионализъм, отговорност и любов за това бъдеще.

За родината може да се работи не само тук. Напротив, българското присъствие в елитни университети, институти и компании вече е принос за налагането на новия образ на България пред света. Всеки ваш успех е успех и за страната ни.

Работете за България тук и изграждайте български лобита по света, и не забравяйте, че успехите на родината увеличават и вашето самочувствие.

В “Българският Великден или страстите български” Тончо Жечев с болка отбелязва, че през миналия век в Цариград, в който живеят между 30 и 50 хиляди българи, няма “обособена българска махала”. И това в един град, където има “от всички народи”, а между тях след турците, българите са най-многобройни.

И днес, по време на срещите ми с българските общности по света, често съм свидетел на същото това неразбираемо отчуждение.

Причините, които го пораждат, са многобройни, но ми се ще да вярвам, че именно вие, носителите на новия български дух, на модерни знания и схващания за живота, ще успеете да намерите общ език и интереси и да помогнете според възможностите си за по-доброто бъдеще на България, работейки за нея у нас и в чужбина.

Вярвам, че многобройните срещи и дискусии, в които ще участвате в дните на срещата, ще ви помогнат да разберете по-добре проблемите, пред които сме изправени, и искрено се надявам да допринесете за тяхното решаване. Защото България има нужда от помощта на всички ни - ако обединим усилията си, тя стократно ще ни се отблагодари за това.

Уважаеми госпожи и господа,

Позволете ми да ви поздравя с “добре дошли”, да пожелая успех на вашата среща, но също така да ви пожелая сърдечни срещи с вашите семейства, близки и приятели, много здраве и успехи в навечерието на най-светлия християнски празник.

И не забравяйте - ще ви очаквам отново през август на “Рожен 2000”!

Българската литература

© 2000 Литературен форум