Литературен форум  

Брой 14 (437), 28.11. - 04.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Георги Величков

Прощаване с исторически табута

 

Корнелия Божанова. "Васил Д. Стоянов. Непризнатият създател на Българското книжовно дружество". Академично издателство "Проф. Марин Дринов", С., 2000Написани са много книги за Българското възраждане, от края на XVIII в. до Освобождението, и за този период сякаш няма какво повече да се каже. Книгата на Корнелия Божанова “Васил Д. Стоянов, непризнатият създател на Българското книжовно дружество” не само опровергава подобно мнение, но и поставя началото на ново вглеждане в тогавашните събития, освободено от идеологеми и фалшиви морални табута. Въз основа на непознати досега документи, изровени от частни архиви и библиотечни фондове, авторката разкрива част от предосвобожденския ни обществен живот, за която “редовите” читатели имат твърде превратна представа.

“Васил. Д. Стоянов” се занимава главно със създаването и функционирането на Българското книжовно дружество, но около него се сплитат толкова интереси, участват толкова знаменити, а и много позабравени вече личности, та книгата придобива обемност, която надхвърля частния случай. Две важни особености правят от книгата наистина нещо ново в историческата ни литература. Божанова не се бои да изнесе фактите такива, каквито са, дори когато те нарушават дълбоко вкоренени у нас аксиоми. Публична тайна е, че историографията ни като цяло и особено през последните петдесет години робуваше на лицемерни забрани и свещени крави. Отчитайки риска, авторката не се впуска в обширни коментарии, тя използва писмата, изказванията и бележките на участниците в събитията, подрежда ги в логическата им връзка и ни представя картина, доста по-различна от тази, с която сме свикнали. В това отношение й помага журналистическият усет, който не се задоволява с външния контур на явленията. Така разглежданият отрязък от нашето Възраждане “губи” много от идиличния си порядък, “разтърсва се” от страсти и борби, често водени с користна цел. На някои това може да не се хареса или да накърни “родолюбивите” им чувства, но крайно време е да погледнем обективно на миналото си и да се простим с комплексите си.

Втората особеност, произтичаща от първата, е, че Корнелия Божанова, водейки се стриктно по новооткритите материали, “очовечава” възрожденските ни дейци. Тоест пред нас се явяват хора с идеалите си за бъдещето и с грижите за всекидневието, с жертвоготовността си и с хитринките си за оцеляването си, с разнообразните си характери, в които доброто и лошото вървят ръка за ръка. Дори Каравелов може да греши. Дори Ботев, когото сме възприемали, заедно с Левски, за символ на чистия и свят идеал, може да се поддава на клюки и непроверени слухове. Гранитните паметници, отдадени само на идеята за България, се превръщат в човеци от плът и кръв. Банално изглежда подобно “откритие”, но нима и до днес учебниците ни по история не са пълни със захаросани жития на светци? За щастие или нещастие не светци управляват света и осъществяват развитието му, а буйни и противоречиви натури, чиито недостатъци не затъмняват блясъка на делата им.

С журналистическия си нерв и разчупения стил “Васил Д. Стоянов” придобива силата на художествено повествование - убедително, напрегнато и четивно. Както казва проф. Венче Попова в предговора си: “Трудът на Божанова е написан с такъв увлекателен език, с такава стилистична нюансираност на фразата, с такава понякога мила ирония, с бележки - понякога остроумни, понякога “поучителни”, че читателят завършва четенето, без да забележи кога е дошъл краят на написаното.” Без да се изсилвам, поставям книгата на Корнелия Божанова в руслото на такива произведения като “Записки по българските въстания”, “Строителите на съвременна България” и “Българският Великден”. Където историята съчетава научната добронамереност с живия разказ за хора и случки.

 

Българската литература

© 2000 Литературен форум