Литературен форум  

Брой 14 (437), 28.11. - 04.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Станислав Стратиев

На Вавилонската кула

 

Паскал седи на Вавилонската кула и оглежда баирите.

Пътят се вие като змия, на места потъва в цъфналите сливи, но Паскал отгоре вижда всичко, даже и пчелите, които се въртят около цветовете.

Пиле не може да прехвръкне, без Паскал да го забележи.

Кулата е от дялани мертеци и плетени пръти, стърчи в края на селцето и по принцип е да се наблюдава за пожари по къра.

Паскал това и прави - наблюдава.

Сряда е - неговият ден за наблюдение.

Той вдига инфрачервения бинокъл, долепя го до очите си и премества наблюдението върху ечемиците.

Онези от “Енергото” станаха коварни и човек не знае откъде може да му дойде.

Отдавна вече не идват като хората, в уречения ден и час, за да отчетат електромерите в селцето.

Пристигат или в някаква каруца, заровени в сеното, като партизани, или пък маскирани като пътуваща книжарница, спират в центъра и хукват да проверяват електромерите.

Веднъж нахлуха и откъм ечемиците, преоблечени като ловджии.

Досега само дето не са се сторили на мрени риби и да дойдат по реката.

Откъм ечемиците е чисто.

Паскал сваля бинокъла и въздъхва.

Не е живот това, държавата да ти връхлита маскирана и през седмица да ти вкарва троянски кон на площада.

Обаче и селцето не е вчерашно, разкрива тези от “Енергото” от пет километра, развило е специално обоняние и ги подушва, на каквото и да са се направили.

Види ли дежурният на кулата да наближава автобус-флуорограф-рентген с червен кръст отстрани, подава сигнал, всички моментално разкачват “байпасите” и започват да копаят градините с най-невинен вид.

Напразно тичат инкасаторите в бели престилки - навсякъде всичко е наред, проводниците си минават през електромерите, както е по закон, всичко е образцово, само дето отново селцето не е похарчило никакво електричество.

Според показанията на електромерите в селцето на Паскал електричеството още не е открито.

Никой не го ползва, според уредите, броячите отчитат отчайващи нули.

“Енергото” си тръгва умърлушено, а селцето отново закачва “байпасите” - жици, които заобикалят електромера и доставят електричество в къщите, без нищо да се отчита на циферблата.

Селцето отново е победило, но не трябва да се отпуска, във всеки момент може да бъде спипано.

Затова седи Паскал на кулата с инфрачервения бинокъл и наблюдава.

Зоркото му око забелязва подозрителни делтаплани, които описват широки кръгове и се приближават към селцето.

Онези са решили да атакуват по въздуха.

Паскал издига бързо трибагреника, в селцето забиват камбани, “байпасите” се разкачват, градините се изпълват с народ, който копае.

Неканените гости могат да заповядат.

Из "Вавилонска хроника"

Българската литература

© 2000 Литературен форум