Литературен форум
 

 

БРОЙ 15

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 


 

 

Изгубената 1990 г.
или Защо не се случи гражданското общество в България.
Един разговор на Явор Дачков с Диана Кристофер в предаването "Гласове"

 

гласове...ЯВОР ДАЧКОВ: Гост днес в “Гласове” е Диана Майкъл Кристофер - специлист по международни отношения. Диана, за първи път на живо след 11 години се появяваш по Българска национална телевизия.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да.

ЯВОР ДАЧКОВ: Диана ни се обади. Ние въобще не знаехме, че тя в момента е в България, не знаехме че ти си тук, даже не знаехме как се казваш. Гледайки сега това (преди началото на разговора е бил излъчен откъс от филма на Явор Дачков и Люба Кулезич "Сцени от един демократичен живот" - по-точно една сцена от нощта на първите свободни избори през май 1990 г., в която зрителите са станали свидетели на това, как Диана Кристофер твърде развълнувано обяснява на български политици и журналисти, че изборите не са били нито свободни, нито особено честни), какво си спомняш? Какво се случи тогава, защо беше толкова ядосана и разпалена?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Хората вярваха, че нещо наистина може да стане в България. Това беше единственият шанс на България и те вярваха, че тази трансформация, че това преображение може да стане. Хората бяха много по-готови то да стане, отколкото самите политици. Аз още се вълнувам, като видя този филм, понеже има такива ярки моменти в моите спомени, които все едно, че са станали преди няколко минути.

ЯВОР ДАЧКОВ: За един можеш ли да се сетиш сега, да го разкажеш?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, спомням си Чирпан, просто ми дадоха Чирпан, тъй като никой не беше локиран за Чирпански избирателен район. Отидох и видях един мъж, който много приличаше на един мой роднина, даже в даден момент помислих, че е той и отидох и казах: вие ли сте. Изглежда, моят роднина е бил в концлагерите в България. Човекът ми каза "не, но си го спомням" и изпрати специални поздрави за него. Това беше един шокиращ момент. Имаше и други моменти - когато бях арестувана и ми изкълчиха пръста. Друг момент, който си спомням, беше този с Българската армия, за което искам да й благодаря, понеже едва ли някой е благодарил на Българската армия, поне в Чирпанския избирателен район. Аз застанах на портата на военото поделение и младите офицери накараха всички военнослужещи да излязат, за да им обясня, че изборите са свободни, че те могат да гласуват по съвест, даже имат задължението да гласуват по съвест. Един-двама по-възрастни офицери се бяха така намръщили и направиха опит да ги спрат. Другото нещо, което стана, бе че от всичките секции в този район единствените хора, които наистина спазиха буквата и духа на закона за изборите, бяха военните.

ЯВОР ДАЧКОВ: Добре, но военните бяха много често размахвани като заплаха - примерно на 14 декември - че може би танковете ще дойдат, знаеш за тази реплика. Реална ли е била тази заплаха?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Господи боже, не, абсолютно не е вярно. Мисля, че единствените хора, които проявиха съвест и любов към държавата, бяха военните, което наистина е учудващо, понеже всички офицери са били вкарвани да стават членове на БКП, т.е. е трябвало да бъдат верни на една партия, а не на държавата си. Но в момента, в който трябваше да станат и да бъдат преброени, те решиха да бъдат верни на държавата си, верни на собственото аз. Поне при тях еничарският компекс не съществува.

ЯВОР ДАЧКОВ: Какъв е този комплекс? Сцената от филма, в която си ти, е много по-дълга, тя тук е монтирана и съкратена. Ти говориш за еничарство там, какво имаш предвид?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Еничарския комплекс. Аз съм методологист, не излизам от историческия детерминизъм, напротив - принадлежа към хуманитарната поведенческата школа. Поведението ти казва какъв си. Еничарството е едно явление от Отоманската империя, то има своето изражение и в Съветската империя (понеже и двете са империи). Oбщо взето те са предпочитали да използват ромелите, т.е. европейците, за собствената си административна система. В даден момент виждат, че когато вземат 3-6-годишни деца, нещата не вървят, те само създават бунтове в двореца. И решават да вземат малко по-интелигентните деца на 10-12-годишна възраст да ги обучат. Те де факто стават администраторите и военните лица на Отоманската империя. Тази сфера, ако може така да се нарече, не е била предоставяна на турските деца.

ЯВОР ДАЧКОВ: Добре, какво общо има това с нашите избори?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Вижте какво сега, така наречената Държавна сигурност е обслужвала не България и българските интереси, тя е обслужвала интересите на Съветската империя. Те - нейните агенти - също се подбират с надежда, че са по-интелигентни уж, обучават се и тяхната лоялност е към Съветската империя, както на еничарите към Отоманската (или Турската империя, но Отоманската е по-правилна дума). В даден момент - когато са се провинили или когато са създавали бунтове, или когато са решавали, че не са толкова лоялни към султана - са ги наказвали финансово.

ЯВОР ДАЧКОВ: Добре, изясни паралела с ДС?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Паралелът е много прост. Като стана подмяната в България, решиха да си спретнат избори. Изборите бяха фалшифицирани на много нива. Още със създаването на избирателните райони, и то със самото съгласие на СДС, на групата, която СДС е излъчил. Това е много важно, защото това просто предсказва фалшификации.

ЯВОР ДАЧКОВ: Добре, ние ще правим отделно предаване, посветено на тези избори.

ДИАНА КРИСТОФЕР: При определянето на избирателните райони са използвани тези от преброяването на населението от 1945-1946 г., т.е. дава се една диспропорционална тежест на провинцията. Това е единият елемент; вторият елемент - за което аз имах цяла чанта доказателства - беше за подмяна на избирателните комисии, имаше фалшифициране в самите избирателни комисии. Аз мога да говоря само за Чирпанския избирателен район, понеже там наблюдавах това. Комисиите не бяха създадени от лица, представляващи всички партии, участващи в изборите.

ЯВОР ДАЧКОВ: Да, това го каза по телевизията тогава.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Това е достоверно. И, разбира се, третият елемент е, че са подменяли вече самите бюлетини. Но честно да ви кажа, аз даже не знам до каква степен резултатите са били коректни в Чирпанския избирателен район, в 20-те секции, където нямаше нито един представител например на СДС. Имаше едно момче - по-млад мъж - от БСДП, тогава в СДС: той направо ми се оплака: "не ми позволяват да вляза и да седна, аз съм член на тази комисия, но не ми позволяват, заплашват ми живота."

ЯВОР ДАЧКОВ: Да, ние видяхме всичките опашки пред Централната избирателна комисия, разопаковани кашони, всичко е ясно. Знаеш ли кое много ме порази в откъса, който видяхме? Твоята страст и твоята твърдост да свидетелстваш за това, което говориш и мислиш. Всички лица около тебе, включително и на тези от СДС, са малко сеирджийски, малко не те вземат на сериозно. Даваш ли си сметка за това?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, аз си давах сметка, за това и така се оттеглих. Доста бях възмутена, да ви призная честно.

ЯВОР ДАЧКОВ: От какво точно?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Ами имаше една друга сцена на следващия ден. Когато аз излязох, възмутена от нередностите, никой от тези от Сдружението за честни избори не пожела да приеме доказателствата. Някой все пак трябваше да приеме този материал - той не е за мое добро. И реших да го предам в Американското посолство. Отидох там. Имаше два много вълнуващи момента. Пред посолството имаше хора, които викаха "SOS", и дежурният, който отговаряше за посолството, в един момент просто не знаеше какво да прави. Аз му казах: много просто, ще излезете, ако искате с мен, просто ще излезем, ще си покажем двата пръста, но никой да не ни види, защото тогава Щатите могат да бъдат обвинени, че се месят във вътрешните работи на България. Всички бяхме много развълнувани и разбирахме болката на хората. Това все пак е подигравка. И след това се прибрах вкъщи, живеех много близко. Рано сутринта - някъде към 9.30 ч. - качих се горе в СДС, нямаше жива душа в този момент, сградата беше празна. И тогава не си спомням кой ми каза: "ела горе, комисията е горе, трябва ни преводач."

ЯВОР ДАЧКОВ: Коя комисия?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Ами от Щатите, наблюдателите. Малко предистория...

ЯВОР ДАЧКОВ: Съвсем накратко.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Мак Маринов - член на легионерите в Щатите - ми позволи да ползвам неговите контакти, за да създадем лоби в България, да създадем една такава комисия за... аз ги наричам "нечестните избори". И тази комисия беше горе и смешното беше, че ме искаха за преводач. Моят български тогава беше ужасно зле.

ЯВОР ДАЧКОВ: Каза, че когато си ядосана, личи, че знаеш езика. Сега ти се изразяваш много добре.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Явно съм доста ядосана все още.

ЯВОР ДАЧКОВ: Кои бяха в тази комисия?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Беше водена от губернатора, доколкото си спомням - един републиканец, който 30 години беше в политиката. В момента не си спомням името му. Там беше и посланикът на Щатите тогава г-н Полански, и беше смешно, защото моят български в момента не беше адекватен и той на практика правеше превода, помагаше. Тогава за мое голямо учудване Желю Желев помоли изборите да бъдат признати. Въпросът от губернатора беше: "защо, тъй като не е ли по-добре след 6 месеца например, след като хората вече свикнат, че са свободни и могат да си казват мнението, да има истински избори тогава?" Ж. Желев обясни - в почти 20 минути, доколкото си спомням - че за всяко едно нарушение България, т.е. СДС, ще заведе дела. И тогава те казаха, аз си спомням първото изречение: "Ние ще направим едно ограничено изявление, т.е. нито да признаем, нито да дадем отказ. "

ЯВОР ДАЧКОВ: Ти сигурна ли си в това, което казваш? Ти си свидетел на това.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Аз съм свидетел на това нещо.

ЯВОР ДАЧКОВ: Т.е. от американска страна бяха готови да не признаят изборите?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, имаше толкова много нарушения. От вътрешния преврат през ноември, когато свалиха Тодор Живков, до май месец - това е доста кратко време, за да се организират избори. Все пак 45 години...

ЯВОР ДАЧКОВ: Смяташ ли, че това е все пак подготвен сценарий?

ДИАНА КРИСТОФЕР: О, разбира се, това е много добре изпипано, може веднага да се види от създаването на избирателните райони и решението да се ползва преброяването на населението от 1946 година. Понеже, ако някой наистина искаше да има почтени и честни избори, тогава те щяха да ползват преброяването на населението от 80-те години например, когато хората бяха в градовете. А бяха използвани данни, в които представителността на гражданите в градовете беше понижена, а на селата - увеличена.

ЯВОР ДАЧКОВ: Знаеш ли, сега бих искал да поговорим не толкова конкретно за изборите, колкото за духа на тогавашното време и духа на сегашното време. Ти си един страничен наблюдател... откъде междувпрочем знаеш толкова добре български?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Ами аз съм го учила. Не го знаех толкова добре. Последните десет години, мисля, че сравнително добре го зная. Пак правя грешки, много е труден езикът, няма какво да се лъжа. Ще ви кажа едно нещо - моят пра-пра-прадядо е бил първият генерал-губернатор, генерал на Провадийската околия, т.е. ние сме помагали да се създаде България през 19 век.

ЯВОР ДАЧКОВ: Ти имаш българско потекло?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Абсолютно. И другото нещо, което искам: този път България отново да има шанс да бъде държавата, която ние помогнахме да се създаде - една наистина свободна държава.

ЯВОР ДАЧКОВ: Разбирам, но има много силни гласове, че Америка иска да играе ролята на новия голям брат на България, че тя я колонизира.

ДИАНА КРИСТОФЕР: О, де да беше така.

ЯВОР ДАЧКОВ: Защо мислиш така?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Ами мисля, че малко повече пари щяха да дойдат тук.

ЯВОР ДАЧКОВ: Не е въпроса до пари само.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Не е само въпрос до пари. Но с това изсмукване на държавния капитал... Първо, преди да говорим за изсмукването на държавния капитал, има някои неща, които трябва да кажем, и които СДС тогава не каза; и мисля, че не им правеше чест през 90-та година. Те трябваше да кажат на гражданите: "българи, България е в официален фалит от 1983 г." Речта на Петър Младенов беше публикувана; но защо за това не се говори, защо да се създават илюзии за благодат и за благоденствие, като България е била във фалит? Т.е. на практика реалният фалит започва през 70-те години, но защо всичко тук все трябва да се прикрива, защо никой не иска да говори наяве, ясно и изразително? Държавата е във фалит от 1983 г., вземали са кредити, но не от великия Съветски съюз, който е също в плачевно финансово състояние, а са ги вземали точно от врага, от Запада. Мисля, че 2.6 милиарда долара годишно се вземат, а могат да произведат стока само за 1 милиард и 600 долара годишно. Е, добре тогава, това какво говори и за индустрията, и за целия този индустриален процес, и за икономиката, и за мениджмънта на търговията и пр.? Не говори много добре. Но тази истина трябваше да се каже. Единствен Чърчил (който не е бил толкова добър към Централна и Източна Европа) е направил едно добро за собствения си народ. В навечерието на Втората световна война той му е казал: “Аз нищо не мога да ви предложа, освен кръв, пот и сълзи”. Някой в България, особено в българската опозиция, трябваше да има мъжествеността да каже на българите: “Ние сме във фалит. Ще отнеме време, може би не толкова много, но ще отнеме време да се съвземем и да си възстановим държавността, да възстановим икономиката, да възстановим някакви национални икономически отношения. "Никой не го направи. Едни си станаха президенти, други - министър-председатели, други - депутати и т.н. Те просто си разпределиха оскъдното, което беше останало.

ЯВОР ДАЧКОВ: Представата си за щастлив живот реализираха, това е, Диана.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, ама когато един човек влиза в политика, той не е там, за да максимализира личното си Аз и спестяванията си: все пак идеята за политика е да максимализира общото благо. Това е била ценностната система в България в 19 век. Те са създавали за общото благо и от собствените джобове са вадили пари, за да създават институции. Искам нещо да кажа за гражданското общество... Не, ще започна с нещо лично: за моя, баща генерал-губернатора, който е завършил в чужбина. Моят род изобщо е живял в чужбина, ние се връщаме в България в 19 век, за да ни изпъдят в 20 век. Но същественото е, че когато той е дошъл, не е говорел български добре, но е отишъл в гимназията в Солун, взел е трима учители и е създал три училища със собствени средства. Един от тези учители се казва Блъсков и е написал книгата “Загубена Станка” или “Изгубена Станка” - точно не съм сигурна. Но го е направил със собствени средства. Е, те са били богати, но в други градове и градчета хората са се събирали и са създавали църковните настоятелства, училищните настоятелства, читалищните настоятелства. Не е имало държава тогава, не е имало пари, бюджет и т.н., гражданите са се събирали, бъркали са в джоба си и са създавали нещо.

ЯВОР ДАЧКОВ: Те са били много имотни тогава.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, тук-таме в Централния Балкан е имало заможни търговци. Но хората са искали да създадат нещо и никой не им е пречел, както става след това, когато за да можеш да успееш в България, ти трябва да си член на БКП или да имаш някои връзки с Държавна сигурност. Само тези хора могат да успеят.

ЯВОР ДАЧКОВ: И сега - да имаш връзки със СДС, нали така?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да ви кажа честно, аз не вярвам. Членовете на СДС, които го поддържат, не са чак толкова богати. Истинският локос на властта - подмолният - е другаде. Там бяха парите. Кой създаде банките? Да си видял някой от СДС да създаде банка, която след това да бъде изсмукана?

ЯВОР ДАЧКОВ: Да не се отклоним много, да завършиш за гражданското общество. Значи е имало някакви хора, които са правели всичко без помощта на държавата, със собствени сили и средства.

ДИАНА КРИСТОФЕР: И са създали една цветуща държава, която е била на шесто място по развитие в Европа до 1911 г. според статистиката на Лигата на нациите от Женева. При положение, че е току-що създадена, едва преди 20-25-30 години. Но все пак е имало един цар, първо княз - Фердинанд - който е разбирал от държавна администрация и е създал една много добре работеща администрация, и граждани, които са били граждани, а не някакви страхливи, пълзящи по корем хора.

ЯВОР ДАЧКОВ: Защо го няма този дух сега, защо се пречупи той? Като че ли имаше в 90-та такъв дух?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Имаше за много кратко, но те го прекършиха. Това стана на другия ден след изборите, на големия митинг, където им казаха: "ще признаем изборите." Първо казаха "няма да ги признаем, има големи нередности", а след това - "ще ги признаем". В този момент те прекършиха хората. Аз не отидох там, където са политиците, реших да бъда между хората. И видях отвращението им. По този начин гражданското общество в България замря, просто замря - това гражданско общество, което България е имала от 19 век и което я е направило цветуща. Просто погледнете къщите, които хората са строили тогава, и погледнете тези панелки, които сега се разпадат, понеже са лъгали хората, че им дават - в кавички - "имоти", които сега се разпадат, и ако в момента някой не създаде някаква застраховка от данъците, тези хора ще останат на улициата, когато панелките започнат да се разпадат. А това е жестоко - да лъжеш хората 35 години, че ще имат нещо, и крайният резултат да е нищо. И друго. Никой в България не каза "благодарим ви" на хората, които са били в концлагерите, никой не каза на политическите затворници след това, "благодаря ви". Понеже те са удържали българския дух, в тях се е съхранила светлинката на гражданското общество, понеже те не са пълзели по корем, а са казали: не, ние не сме съгласни, ние искаме държавност тук, а не някъде там в Москва или в Цариград, държавността да е тук. Това са истинските дисиденти, а не някакви си измислени, които могат спокойно да влизат във френското посолство и да вечерят.

ЯВОР ДАЧКОВ: За първи път чувам подобни думи на благодарност. Аз доста говоря по тази тема, но признавам, че никога не ми е минавало през ума. Говоря предимно за справедливост и за възмездие за страданията, но съвсем друго нещо е благодарността, това е много хубаво.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Да, трябва да им бъдем благодарни. Понеже ако има нещо, което е останало от България, и ако има нещо, останало от духа на хората, това са те. Не онези, които са писали книги - поеми или романи, възпяващи този ужасяващ режим.

ЯВОР ДАЧКОВ: Кое му е ужасяващото на режима? Знаеш ли, че в България не се състоя една ясна категоризация на този режим, едно дълбоко - дори и художествено, артистично, писателско - тълкуване, поднасянето на неговото безобразие и затова хората сега си спомнят с носталгия за него. Но аз съм сигурен, че ако утре изчезне целият свят от улиците и се появят някакви ужасни москвичи и лади, някакъв сив живот, хората ще полудеят, не ще могат да го изживеят отново, дори ако хлябът им стане 30 стотинки. Кое е ужасяващото на този режим?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Сега ще ви кажа - институционализирането на репресията. Една нормална държава с едно демократично общество (впрочем тук никога никой не е дефинирал какво е демократичното общество) никога не би си позволила този "лукс", в кавички - да затваря хора поради това, че те имат различно мнение от партията, която ги управлява. Ние всички сме свободни хора, Господ ни е създал свободни, имаме свободна воля, която никой не може да ни я отнема. Ние можем една малка част от нея да дадем на управляващите, за да ни представляват, но в момента, в който те нарушат това управление, ние не само имаме правото, но и задължението да им го отнемем - Джон Лок, Вторият трактат на управлението. Вижте, националсоциалистическата партия в Германия и БКП в България - разбира се, и в Съветския съюз - институционализираха концлагерите като начин за справяне с хора, които имат различно мнение. Точно тук е големият грях и големият проблем.

ЯВОР ДАЧКОВ: Така е, знаеш ли, аз в началото започнах с един според мен страхотен скандал, ужасяващ. Той е следствие от това, че като че ли ние тук, на изток, в България, сме свикнали да не обръщаме внимание на живота, на ценността на човешкия живот, да приемаме спокойно, че имало лагери, че имало убийства, престъпления. Та аз започнах с един случай, когато 14 войници - не знам дали си била в България и дали го помниш - изгоряха в един камион. Беше стреляно по този камион, имаше следи от куршумите, пробили каросерията му. Нищо не се разбра, нито се довърши следствието. А има явни следи, че това не е обикновена катастрофа. Построиха им паметник обаче.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Е, много мило...

ЯВОР ДАЧКОВ: Но няма правосъдие, няма правораздаване. Мислиш ли, че това е основен проблем в България? В Америка правото е издигнато в култ.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Някой е трябвало да каже, че има нещо нередно. Някой трябва да каже "аз съм виновен, максимално виновен, грешен". Това не стана и с промяната през 1989 г. тези хора успяха, не без помощта на тогавашното СДС, да подменят своята политическа власт с икономическа. И честно да ви кажа, много хора сега ако някой ги застави, ще кажат "аз предпочитам хляба". Нали знаете "Братя Карамазови". Великият инквизитор единствен разпознава Иисус Христос и му казва: ти даваш на хората небесния хляб, аз им давам земния: и разбери, че хората винаги ще предпочетат земния хляб. Тъжно е, но явно много хора в България предпочитат да прекланят глави, да пълзят по корем за този земен хляб. Те не могат да разберат, че щом веднъж кажат "не", ще станат по-силни. Насилниците са в малциноство. И ще могат с достойнство да си печелят хляба. И тогава наистина може би ще има истински банки, които да отпускат кредити. България е уникална само в едно явление - 98 % частна собственост. Никъде по света такова безумие не същестува. Това е капитал.

ЯВОР ДАЧКОВ: Това безумие ли е според теб?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Боже господи, абсолютно, това е капитал, който навсякъде другаде се създава с поколения. Тук той също е създаден с поколения. Но ако имаше истински банки в България, хората можеха да ипотекират своя имот и така да се създадат точно тези малки и средни компании, които никой не създаде. Тук-таме някой продава нищичко навън на студа. Ако смятате това за пазарна икономика... На практика кои са големите, едрите? Тук дори намразих думата бизнесмен. Кои са големите фирми, кои са тези, които създават нови пазари, създават нови продукти, които да се произвеждат тук? Те не са от тези 98 % частни собственици, просто ще им бъде много трудно и бих желала да се запозная с такива, ако има.

ЯВОР ДАЧКОВ: Знаеш ли, сега тук има разочаровение, ти усещаш ли го?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Естествено, как да няма! Подмяна, подмяна, докога да лъжат хората за някакъв си преход! Все пак ние сме сега в епохата на висшите технологии. Крайно време е хората в България да разберат, че догодина, на 1 януари, започва 21 век. Има Интернет, има висши технологии, има финансови пазари, има много, много неща. И да се спре да се мисли с някакви понятия, които са много по-присъщи за началото на 20 век.

ЯВОР ДАЧКОВ: Може ли това да се случи според теб?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Това можеше много бързо да стане през 90-та година. Тогава още нямаше тази психологическа умора у хората, те бяха готови, но политиците ги излъгаха. Сега най-накрая България получи правителство, което трябваше да има през 90-та година. Да, малки са пенсиите, заплатите наистина са малки, но какво се произвежда срещу тях? И все пак заплатите бяха 5, 7 и 10 долара, сега са някъде между 70, 100, 130 долара, има един значителен ръст за тези три и половина или четири години. Не може да се очаква нещо повече, това е тъжното, просто парите ги няма. Но това правителство направи наистина много.

Явор дачков: Мислиш ли? Защото аз не мисля така.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Разбира се, много по-лесно е, когато човек е сит и задоволен, да каже, че нещата стават в малко по-далечна перспектива. Но е трудно за някой, който е с 40 или 50 лева пенсия или със заплата от 130 лева - това го признавам.

ЯВОР ДАЧКОВ: Не, аз нямах предвид финансовото изражение, това е истина. Да, България получи покана за ЕС, и много други неща. Но се счупи нещо от онзи дух на 1990-а г., има разочарование заради корупцията.

ДИАНА КРИСТОФЕР: Това е първо поради проблема, че в България, за съжаление, няма истински партии. Партиите, поради огромната частна собственост, е много трудно да изразяват нечии тесни интереси. Поради тази причина тук няма истински партии. СДС горе-долу намери начин да стане нещо като национална партия. Партиите тук не се научиха как да създадат условия за изграждане на личности, които да станат добри политици - този човешки ресурс.

ЯВОР ДАЧКОВ: Само с едно изречение, ти си от Америка, идваш от Калифорния, можела си да станеш кинопродуцент. Тук в България има много млади хора, които искат да заминат за Америка, какво би им казала?

ДИАНА КРИСТОФЕР: Ами аз бих им казала да останат тук, сега тепърва предстои интересното. Ако започнат да изграждат, сега в момента... знам колко е трудно от финансова гледна точка, но ако не обръщат внимание, когато им казват защо 99 % нещо не може да стане, ами фокусират усилията си върху онзи 1 %, където може да стане, мисля, че до 5, 6, 7 години ще имат великолепни резултати. Струва си хората да останат в България.

ЯВОР ДАЧКОВ: Благодаря Ви.

 

Разговора с Диана Кристофър публикуваме с любезното съгласие на г-н Явор Дачков - автор и водещ на предаването "Гласове" (Канал 1 на БНТ). Печатаме текста с минимални съкращения и минимално необходимата редакторска намеса. Заглавието е от редакцията.

Българската литература

© Литературен форум