Литературен форум  

Брой 15 (438), 05.12. - 11.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мариела Киселкова

Маскарад, или Ах този Ендрю

 

Oтидох на на този спектакъл силно предубедена: една режисьорка от НАТФИЗ - доц. Бистра Атанасова - изпратила покана за спектакала си на вестника, не знаех нищо повече и очакванията ми блуждаеха сред образи на празна и студена зала, претенциозни диалози и нещастни бъдещи актьори, преиграващи сцени на обърканост или смърт. За моя най-голяма изненада, докато се намествах на едно предполагемо място и разглеждах брошурата, открих, че всъщност става въпрос за мюзикъл - или както пише там “мозайка от мюзикъли на Е. Л. Уебър” – жанр, крайно нетипичен за българската сцена. Освен това салонът беше приятно отоплен и след мен прииждаха тълпи от хора. Светлините плавно намаляха и залата притихна, а на сцената жизнени млади хора започнаха да танцуват и пеят едновремено, без да се задъхват (не знам дали сте пробвали, ама никак не лесно да пееш и да правиш салто), а аз в тихата си радост си тананиках наум и тактувах внимателно с крак, за да не събудя някоя от дъските в скърцаща прозявка. Бих използвала аналогията с “Фантазия” на Дисни, където известни парчета са филмирани с любими анимационни герои, или пригодно за случая – любими части от известни мюзикъли са представени от талантливи студенти. Превъплъщенията им варират от “Фантомът на операта” до “Котки”, преминавайки през “Евита”, “Исус Христос суперзвезда”, “Звезден експрес”, “Булевардът на залеза”, за да завършат с “Аспекти на любовта”.

Сред цялата тази феерия ми се струваше, че нещо не е съвсем наред – първо като неопределено чувство, впоследствие проясняващо се в прозрението, че на практика целият декор се изразява в един периодично появяващ се екран, на който се сменят концептуално свързани с действието диапозитиви, и че костюмите се променят само в отделни детайли. Но въпреки липсата на пищност, актьорите, режисьорката и хореографката (и Ендрю Лойд Уебър, разбира се) успяват да постигнат онази позабравена и малко романтична функция на театъра – да забавлява.

След спектакъла, зад кулисите, научих повече подробности, за съжаление в по-голямата си част изразяващи се в проблеми, включително и неволното обяснение в цифри за бюджета на представлението, което изясняваше много неща. Междувремнно сновящи хора със закачалки и дрехи в ръце дискутираха професионалното ниво на певческите си способности и откриваха недостатъци, които за моя музикален слух си остават неясна абстракция. Другата основна тема на разговори бяха проблемите с микрофоните, които прекъсваха, спираха напълно и създаваха смут сред актьорите и неприятни усещания сред публиката, докато на някакъв етап темите, паралено с промяната на външния вид на същите тези актьори в ежедневни хора, започнаха да се обединяват от общата нагласа за празнуване и търсенето на подходящо място.

В спокойствието на почти празната чакалня доц. Бистра Атанасова ми разказа малко повече за специалността “Актьорство за музикален театър”, която е учередила с много усилия преди 6 години, за удоволствието от работата като режисьор на такъв страхотен екип, за това колко е трудно да преведеш например “Котки”, така че все пак да може да се пее, за алтернативните идеи за създаване на театър-студио, чрез което взаимодействието и проблемите със стуктурата на НАТФИЗ да бъдат избегнати и в същото време да се организира един мъничък, мъничък български “Бродуей”.

С най-добри пожелания чакам следващия спектакъл.

Българската литература

© 2000 Литературен форум