Литературен форум  

Брой 15 (438), 05.12. - 11.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Патриция Николова

 

Ючбунар

Къде са тръгнали сватбарите
на циганската улица мечкарите
с каруцата и дребните евреи
с големите торби къде са
фурните обрасли с люляк
и кацналите весели работници
по покривите като цигулари
къде се дянаха най-сетне
комарите аристократи
(защото бяха речна филхармония!)
безшумната река с порутения мост
неставаща дори за самоубийство
а само за живеене къде са
оплешивелите къщя с прането
метнато като екран
бензиновите пари
притиснали любовно сградите
и схлупеният супермаркет
където само под тезгяха даваха
швейцарски шоколад
къде са
прокисналият въздух с козунаците
децата с дървените пушки старците
с велосипедите и печените чушки
не вярвам да са емигрирали
какъв е този бавен филм накрая
с влакове и гари като кестени
като онези кестенови вечери
с мириса на топла есен
къде са


Кинерет*

Как да те докосна
ти продължаваш да ме гледаш
все така скръбно и изпитателно,
сякаш че си евреин,
дошъл от най-кървавата точка
на Израел,
видял майка си и баща си да минават
над побелялата ти глава
като черен облак без дъжд,
изпратил през три морета децата си
да поиграят на възрастни
някъде по-далеч,
всяка сутрин посрещал нови заселници
в зоната на бомбите и гробната тишина,
все по-замислен
като Стената на плача,
а те -
носещи същия поглед,
същите куфари,
същата цигулка на рамо.
Как да те докосна, когато ме гледаш така?!



Коренища

След сушата в мен остават
само вечните борове на Родопите
митични човеци
широкочелести коренища
яки прабългари
понесли на езическите си рамене
жени като копия
залези като мечки
по-рошави и зелени
от кипариси
още носят на гръб историята
и от сачмите правят птици
а от птиците - богове


Апокалипсис сега

Черни циганки с руси деца
танцуват по булеварда
колите хвърчат срещу тях
и дори не бибиткат
кучетата ги лаят от разстояние
полицаите ги заобикалят
а те стъпват още по-плавно
сякаш не им пука
за живота наоколо
чувстват се първокласни актриси
с третостепенен реквизит
кървавите им неизпрани поли
се ветреят
като съветското знаме пристегнато
на ориенталския ханш
Чудя се
дали някоя истинска прима
би понесла това представление:
каданс на дрогирани нестинарки
с мъртви деца на ръце
по жаравен асфалт


* кинерет (иврит) - цигулка [горе]

Българската литература

© 2000 Литературен форум