Литературен форум  

Брой 15 (438), 05.12. - 11.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Палми Ранчев

Изпушени цигари

Палми Ранчев***
Отчайващо с цветовете си небе. Сутринта прилича на следобед. Сякаш мрачното отгоре вечно ще остане. Затова ли усеща всмукване навътре. И как трепетно изтича в нищото. Иска да узнае - пълни ли го.

***
Жената носи чанта с малко пари. И тънък хирургически нож. Ходи с настръхнал гръб. Разминава се с бледа сянка. Своята сянка. Иска да използва оръжието.

***
Какво всеобщо безразличие към щръкналите черни клони. Към унилия израз на небето. Към разхвърляните дрехи и захабеното бельо по тротоарите. Какво всеобщо безразличие към позорния край на есента.

***
Някакъв чисти улицата. Не мътното в очите си. Не омагьосващата бавност, свързала движенията му. Накрая - нищо в себе си. Чисти улицата човекът. Наблюдавам как го прави. Запомням движенията. Повтарям ги в паметта си. Вдъхвам дълбоко смисъла.

***
Големият звяр си избра по-малък, да го представлява. Не е толкова страшен. Няма да плаши клиентите. И работата ще върви. Така мислеше големият звяр. Поради същата причина по-малкият избра друг още по-малък. Така всеки следващ звяр избираше по-малък от себе си. Накрая множеството се събра около сиво зайче. Сивушкото размахваше касапски нож. Заканваше се, че знае името на следващата жертва. Сочеше с острието: Ти си!... Не, ти!... Крещеше превъзбудено. Както става винаги със зайците, когато представляват зверове.

***
Запознава се с ново гадже. Възхитен е от стройните й бедра. След часове вече се движат над главата му. Не успява да си спомни името на красивото момиче. После успява, пита задъхан: Лили, накъде?... Сега накъде?

***
В задната част на входа пулсът му бие учестено. Тя припява любовна песен. Дълго време без думи. После заговаря. Не го хвърляй тук. Потърси каква да е хартия. Той опипва, пристъпва наоколо. Иска да избяга далеко. И гнусливо увива, увива...

***
Сплитат пръстите на ръцете. Напасват кореми, чашките на пъповете. Разливат капчиците пот. Превръщат ги в обща влага. И отново в капчици. Сливат се и се преливат в събота следобед. След три изпушени цигари. Веднъж, два, понякога три пъти. Понякога - и още веднъж. И още веднъж. Разбрали: чувството е за безкрайност. А не е безкрайно.

***
Втвърдяваше се постепенно. И вече има твърда обвивка. Навън животът си върви. И зад обвивката се случва нещо. Сигурно е, че се случва. Иначе защо обвивката му ще е твърда.

***
Песовете озъбени лаят. Ръмжат, хапят се. Зад тях стопаните спокойно крачат. Говорят на други теми.

***
Аптекарят кимва с глава: не. Изрича “не”, още веднъж “не”. Помагат му навикът, законът, изсмуканото наркоманско лице. Очаква какво ще последва. Показват му ръждив пистолет. Изпотен от дългото стискане. Не личи колко е ръждив. Ръката на аптекаря не помръдва. Заедно с погледа, изражението. Отсреща показалецът трепери.

***
Сетих се за него неочаквано. Не помня как му беше името. Танцуваше с размахани пред тялото ръце. Безгрижен като негър в клип от емтиви. Замина за Канада с първата екскурзия. Още през 89-а. Научих, че започнал да се друса. Само толкова. Какво ли още прави? Дали танцува, както си танцуваше. И още ли се друса, ако е започнал да се друса истински. Не ми се философства колко трае танцът на някакъв полупознат. И колко друсането. Но защо ли всичко продължава, след толкова изминали години.

***
Строи къща и обор. Засява житна нива. Сади цветна градина с бръмбари и пчели. Всичко прави за дълго. Тайно мисли: завинаги. Трае само години.

Българската литература

© 2000 Литературен форум