Литературен форум  

Брой 15 (438), 05.12. - 11.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Предп(р)очетено от ЛФ

 

Гюнтер Грас, “Моето столетие”, превод от немски: Александър Андреев, Издателство “Атлантис КЛ”, 2000Обзорите и краевековните страхове, че литературата е мъртва, бяха двете основни мании на миналата, 1999, година. На първата се поддадоха, както се казва, журналисти, писатели, интелектуалци, учени… та чак до Гюнтер Грас. Грас обаче подмина втората. В резултат се появи книгата “Моето столетие”, в която той се опитва – успешно, струва ми се – да обозре емблематичните за века събития, личности и битови детайли и да ги представи чрез сто кратки разказа в първо лице, единствено число.

Забележителното в случая е, че лицата са повече от осемдесет (някои от тях говорят по-продължително, други – самият Грас – повече пъти): всяко от тях със свой собствен глас, със своя собствена физиономия, всичките – ангажирани с каузата на германската социалдемокрация.

Защото, освен забележително литературно произведение, “Моето столетие” е апология на политическата литература. Каквато беше литературата на ХХ. Каквато е литературата, която създава Нобеловият лауреат за 1999 г. Гюнтер Грас, за когото доброто и злото все още са важни понятия.

“Моето столетие” е много немска и много субективна книга, но според мен тя е разбираема за всеки среднокултурен българин. Както казва Грас в един разговор с преводача Александър Андреев: “Моят поглед към столетието естествено е плод на германския опит. Но именно германците оставиха своя ужасяващ отпечатък върху първата половина на двайсети век с двете световни войни, а в този смисъл това е и една европейка история. Надявам се, че с известна фантазия и българските читатели ще могат да се превъплътят в различните роли в книгата.”

И докато Грас сполучливо обобщава столетието, ние все още неуспешно се опитваме да обобщим и обясним българската литература на 90-те. В това грандиозно дело може би би ни помогнала една друга мисъл на нобелиста, според когото “писателят е човек, който пише срещу изтичащото време”. Грас продължава: “Живеем във време, което е твърде бързотечно и аз мисля, че това още повече натоварва писателя с отговорността да пише срещу изтичащото време, да бъде всеобща памет. Това е вечната задача на литературата, която е актуална и днес.”

В “Моето столетие” Грас изпълнява тази задача по един твърде приятен начин.

В. Сабоурин: Изследвания

На адрес http://grosni-pelikani.hit.bg/, където в момента се разполага страницата “Литература плюс култура” на Антония Колева, можете да прочетете стихотворения от Владимир Собоурин, писани между 1994 и 1998 г. Той си играе с езика, произхода, родината, семейството, жените и джоджена, в повечето случаи - сполучливо, ние му се радваме всякак.

На същата страница Сабоурин присъства и с откъс от току-що излязлата си книга “Изследвания” (издателство “Графити”, С., 2000), която има многозначително подзаглавие Литература / Модерност. Теология. Кино. Тя съдържа текстове, които само условно могат да бъдат наречени “рецензии”, тъй като елегантно се възползват от конкретните събития, за да повдигнат принципни и теоретични въпроси.

“Изследвания” е обречена да не стане бестселър, защото е остроумна, интелигентна, забавна и забавляваща се на всяка страница да подлага на изпитание съобразителността и ерудицията на читателя.

 

“SUMPOSION, или античност и хуманитаристика”. Изследвания в чест на професор Богдан Богданов. Издателство "Сонм", С., 2000

По един или друг начин всички, които сме засегнати или засягаме българската хуманитаристика, сме ученици на проф. Богданов. Доказва го и разноречието и разнотемието на този сборник, съставен от Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоана Сиракова по инициатива на Катедрата по класическа филология на СУ “Св. Климент Охридски”. Сред многото му достойнства е изчерпателният списък с публикациите на проф. Богданов. Според мен този сборник е едно от най-важните български книжовни събития на 2000 г.

Аристотел. “Метафизика”. Издателство “Сонм”. С., 2000.

И най-големият скептик без колебание ще се присъедини към констатацията, че появяването на Аристотелевата “Метафизика” на български е едно par excellence капитално дело. Заслугата за това е преди всичко на преводачите Николай Гочев и Иван Христов, както и на редакторката Димка Гичева-Гочева. Голям плюс за изданието е фактът, че то е детайлно пред- и след-говорено и снабдено с подробни индекси, предметен показалец, библиография, което прави използването на книгата удобно и приятно от студенти и специалисти, за които тя е основно предназначена.

Пламен Дойнов. “Истински истории. Стихотворения по действителни случаи”. "Литературен вестник". С., 2000.

След като в края на миналата година издаде том със събрани съчинения, обединил под общия наслов “Мистификации” първите си поетически книги, Пламен Дойнов уверено скача с новата си книга отвъд 90-те.

Впрочем, всеки опит да бъде класифицирана тази книга би бил твърде прибързан - нейното важно място в развоя на съвременната българска поезия тепърва ще се търси. С някои радикални свои откази, както и с подчертания си афинитет към битовия детайл - някакъв хиперреализъм, сръчно подправен с “високи” заигравания - книгата определено провижда един от пътищата, по които ще поеме българската поезия в пост-постмодерното двадесет и първо столетие.

 

Българската литература

© 2000 Литературен форум