Литературен форум  

Брой 15 (438), 05.12. - 11.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Първо зрителят, после творецът
Разговор на Йордан Тодоров с полския кинокритик Кшищоф Гостковски

 

Йордан Тодоров: “Полша е край на неограничените възможности” се казваше в един ваш филм. Това много напомня на прословутата американска сентенция. Така ли е при киното?

Кшищоф Гостковски: Полското кино претърпя сериозни промени в последните десет години – производството нарасна и укрепна. Появиха се частни филмови къщи, които обезпечават финансирането, и други, които са готови да предложат техническата си база. Мисля, че в последните десет години кинематографията ни достигна нивото на своите действителни възможности. Със свързването на телевизията и киното по отношение на субсидирането се появиха много голям брой филми, предназначени за излъчване както по кината, така и на малкия екран.

 

Й.Т.: В България гледахме “Пан Тадеуш” и “С огън и меч”. Може ли да се говори за завръщането на историческите суперпродукции като за нова тенденция?

К.Г.: Да, действително съществува такава тенденция, защото успехът на тези два филма с огромен артистичен, бюджетен и реалистичен размах бива продължен от най-скъпата продукция в полското кино – “Кво вадис” на режисьора Йежи Кавалерович, по едноименното произведение на Хенрик Сенкевич. В Южна Африка също реализирахме една голяма продукция – “Стас и Нели”. Има и две екранизации на много популярната при нас - дори спокойно мога да кажа народна книга - “Кръстоносци”. Режисьорът Филип Байон снима друга суперпродукция, също адаптация, по романа “Пепелища” на Стефан Жеромски, само че действието се развива в началото на ХХ в., веднага след революцията в Русия. В момента сме свидетели на най-големия бум на историческите суперпродукции в нашето кино. Това може би е тенденция, а може и да е случайност. Но при всички случаи влияе върху повишения брой зрители. А с това трябва да се започне.

 

Й.Т.: Какво е отношението към инвазията на американското кино? Обича ли полякът своите актьори?

К.Г.: Това е реторичен въпрос и той има само един отговор – да! В края на краищата, когато след 1989 г. пуснаха по кината толкова много американски филми, хората се преситиха, поради тоталната им липса години наред. Затова отвориха очите си за родното кино. Хубаво е да отидеш на американски филм, за да се позабавляваш. А още по-хубаво е, ако чуеш и някои мъдри неща в него. Но всеки един от нас може да намери себе си единствено в националното кино. Другаде това не може да стане. И смятам, че е невъзможно да не обичаш своето кино точно поради тази възможност.

 

Й.Т.: Съвременна Полша се отразява съвсем явно в киното си. Доколко процесите на глобализция намират израз там?

К.Г.: Трудно ми е да кажа, защото не съм социолог, нито анализатор на пазара, но икономическите промени (имам предвид промяната на собствеността и отношенията работник – работодател) оказаха благотворно влияние върху развитието на кинематографията ни. Ако тези процеси не се случваха, щяхме да бъдем бедни и нещастни. Не знам дали това е глобализация или само ежедневие и реалност. “Адидас” се произвежда както в Щатите, така и в Китай. Това глобализация ли е или е естествена необходимост в края на ХХ в.?!

 

Й.Т.: Какви са шансовете на младите дебютанти в киното?

К.Г.: В момента съществуват две посоки – телевизията помага на много млади хора да дебютират в рамките на един час, но това са телевизионни, а не кинофилми. И второ, ако режисьор-дебютант намери продуцент, който е готов да рискува, инвестирайки в него – тогава няма пречки за работата.

Трябва да спомена, че има две полски академии от които всяка година излизат добре подготвени възпитаници. Повечето от тях започват с реализацията на реклами, които стават все повече и повече и все по-интересни – както като идеен замисъл и концепция, така и като начин на изпълнение. Всичко това е една чудесна практическа школа за упражняване на професията. Ако приемем, че годишно се правят по 20 филма, то поне два-три от тях са дебюти. Повече не биха могли да бъдат, защото е невъзможно от финансова гледна точка. А и вече дебютиралите режисьори са сериозна конкуренция, защото се борят за втори или трети проект.

 

Й.Т.: Към какво се стремят полските кинотворци? Какъв тип кино искат да правят?

К.Г.: Ако говорим за творците – те много охотно се вслушват в онова, което очакват зрителите, защото филмите у нас се правят за тях. Разбира се, има и такива, от ранга на Кешловски например, който можеше да е хем артистичен, хем гледаем. Той умееше да каже нещо страхотно важно за човека и неговата съдба и в същото време да попадне на зрителите, които желаеха да гледат специален филм. Нашите най-големи кинематографисти винаги са се опитвали да говорят на свой език, със свой собствен стил, за нещата, които виждаха като съществени. Но младите в киното ни имат шанса да се появят и те започват с едно основно нещо – зрителите. Няма кино без зрители. И полското кино се опитва да спечели вниманието им. А това не винаги е толкова лошо, колкото предполагате. Достигаме сърцата на хората с помощта на популярни жанрове, зад които се крият дълбок смисъл и особен подтекст. Първо зрителят, после творецът.

 

Й.Т.: Какви са пожеланията Ви към полското кино?

К.Г.: Аз се опитвам да бъда съвсем обикновен зрител, като останалите. Бих искал, когато отида на кино и седна на своето място, когато светлините угаснат, да се задържа в залата и след първите 10 минути.

Превела от полски Виктория Маринов

Българската литература

© 2000 Литературен форум