* * *
Аз съм един космически пешеходец
- със спокойна усмивка
заобикалям звездите по пътя си.
Чувам въпроса на очите ти:
Защо не вземеш свръхзвуково такси?
О,
просто не искам да се бавя
- там, където отивам
се стига само стъпка
по стъпка.
* * *
Ако видя сега
диамантена стълбичка,
която води към рая,
ще се кача ли,
ще се кача ли?
Ще започна - о, знам!
нескончаеми спорове
с нескончаемия си двойник
- но ще остана...
Защото няма рай,
който би ме откъснал
от влудяващата болка на света,
от влудяващата сила на света
- и защото си мисля,
че и за Бог няма рай,
който да го откъсне от нас.
* * *
Мислех, че е обикновен елф
- онзи,
с дългите пръсти на пианист,
с които дразни клавиатурите на
душите,
с лицето като на дървена склуптура,
с много тихия глас.
Мислех, че е обикновен елф
- а той бил кралят!
Но по-добре да си мълча
- горко ми, ако чуе.
* * *
Приспиш ли любовта
- не се надявай да ти се размине
пробуждане.
Огромни сънени очи
ще те погледнат
от упор - собствените ти очи
и помисли какви ли обяснения
ще даваш.
* * *
Поникна ми крило,
уплаших се, разбира се!
Задърпах го,
решена да го счупя, да умра,
преди да забележи някой
шокиращата аномалия.
Косите му
- фини и изящни,
не издържаха
- счупих го,
изтръгнах го и го захвърлих,
от рамото ми бликна кръв,
прикрих го с длан
- успокоена.
Защо?
Бях счупила крило...
* * *
Профилът на Космоса
се сведе над мен:
“Ти бегълка ли си, или мечтателка?
Какво ще правим с теб?
Вземи пастелите си
и ми нарисувай нещо
като молитва.”
Направих го.
Главата на Икар,
заспал от изтощение
над вече безполезните криле.
Беглец или мечтател?...
