Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Хайнер Мюлер

Железният кръст

 

През април 1945 г. един собственик на книжарница за канцеларски материали от Щаргард в Мекленбург реши да разстреля жена си, 14-годишната си дъщеря и себе си. От клиенти той бе научил за сватбата и самоубийството на Хитлер.

Той бе запасен офицер и от Първата световна война беше запазил един револвер и 10 патрона.

Като пристигна с вечерята от кухнята, жена му го завари да чисти оръжието. На ревера на сакото му бе окачен Железният кръст за храброст, който той носеше само по празниците.

Фюрерът избра самоубийството - обясни търговецът на жена си - и той е решен да му остане докрай верен. Дали като негова съпруга тя е готова да го последва в това дело. За дъщеря си той не се съмняваше, че ще предпочете една достойна смърт от ръката на баща си пред един безчестен живот.

Той я извика. Тя не го разочарова.

Без да дочака отговора на жена си, той ги подкани да си облекат палтата, защото за да избегне всякаква сензация, той ще ги отведе на подходящо за целта място извън града. Те го послушаха. Той зареди револвера, дъщеря му държеше да си облече палтото, заключи жилището и пусна ключа в пощенската кутия.

Докато тримата напускаха по тъмните улици града, валеше. Мъжът крачеше начело, без да се обръща назад, където на разстояние го следваха двете жени. Чуваше само стъпките им по асфалта.

Като излезе от улицата, за да поеме по черния път към буковата гора, обърна се през рамо и подкани жените да побързат. Вървяха по голото поле, нощният вятър се усилваше, а краката им потъваха безшумно в прогизналата от дъжда земя.

Мъжът извика на двете жени да минат пред него. Следвайки ги, той само не знаеше дали се бои повече, че ще му избягат или че той сам ще избяга от тях. Жените се отдалечаваха все повече от него. Като се изгубиха от погледа му, той разбра, че се страхува да избяга от тях и предпочита те да избягат от него. Спря за минута да пусне една вода. Носеше револвера в джоба на панталона си и почувства студенината му през тънкия плат. Докато бързаше да настигне жена си и дъщеря си, при всяка крачка пистолетът го удряше по бедрото. Той забави крачките си. После бръкна в джоба си, за да изхвърли револвера, но в този миг видя жена си и дъщеря си. Те стояха насред пътя и го чакаха.

Всъщност той искаше да свърши работата в гората, но и тук опасността изстрелите да бъдат чути не бе по-голяма.

Като стисна револвера в ръка и освободи предпазителя, жена му се хвърли с хълцания на врата му. Тя беше тежка и той с усилие я отблъсна. После отиде при дъщеря си, която го гледаше вторачено, опря дулото в слепоочието й, затвори очи и натисна спусъка. Надяваше се револверът да засече, но чу изстрел. Момичето се олюля и падна.

Жената трепереше и крещеше. Той я хвана здраво. Тя притихна чак след третия изстрел.

Остана сам.

Нямаше никой, който да му нареди да опре дулото до собственото си слепоочие. Мъртвите не го виждаха, не го виждаше никой. Пиесата свърши, завесата бе спусната. Той можеше да напусне сцената, за да се разгримира.

Прибра револвера и се наведе над дъщеря си. После си тръгна.

Стигна до шосето и продължи по него. Но не към града, а на запад. По някое време спря до шосето, подпря се на едно крайпътно дърво и задъхан обмисли всичко. Реши, че положението не е безнадеждно.

Трябваше само да продължи да върви все на запад. И да избягва следващите селища. После все ще успее да се скрие някъде - за предпочитане в някой голям град и под чуждо име: един непознат бежанец - обикновен и прилежен.

Хвърли револвера в канавката и се изправи. Вървейки, се сети, че бе забравил да свали Железния кръст за храброст. Направи го.

Превод от немски Димитър Бочев

Българската литература

© 2000 Литературен форум