Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  Предп(р)oчетено от ЛФ

Лора Шумкова

Съвремието, подбрано за деца

 

“Съвременна българска поезия”, предговор и съставителство Петър Змийчаров, Малка ученическа библиотека, Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000

“Съвременна българска поезия”, предговор и съставителство Петър Змийчаров, Малка ученическа библиотека, Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000

“Съвременна българска драма”, предговор, съставителство и приложение Валентина Радинска, Малка ученическа библиотека, Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000

“Съвременна българска драма”, предговор, съставителство и приложение Валентина Радинска, Малка ученическа библиотека, Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000

По принцип книжките от поредиците “за ученика” не са ми любимо четиво. Най-вече заради преднамерено инфантилния език, лошия стил на предговорите и бележките и превръщането на литературата в лесен, безпроблемен низ от образцови произведения, придружени от още по-образцови анализи. “Съвременна българска поезия” от поредицата “Малка ученическа библиотека” на великотърновското издателство “Слово” обаче възбуди любопитството ми с три неща: първо, понеже в нея, преполага се, е подбрано най-представителното от нашата поетична съвременност, с която съм професионално обвързана; второ, защото съставител е истинска поетеса (както се вижда от включените в компилацията шест нейни стихотворения); и трето, защото въпросната поетеса е успяла да съчини близо 70 печатни страници предговор. Въпросният предговор прави опит да разкаже история на българската поезия от социалистическия и постсоциалистическия (самоназоваващ се постмодерен) период, без да премълчава болките и греховете на тогавашните поети. А както твърди една популярна напоследък радиореклама, диагнозата е половин лечение. Компилацията на Радинска обаче не лекува нищо, а и не успява да съзре някои много важни симптоми на съвременната българска поезия (Ани Илков, Златомир Златанов, йордан ефтимов, за да не изброявам повече), затова пък трудно откъсва поглед от Елин Рахнев и Георги Господинов, превръщайки ги в нещо като живи класици. Био-библиографиите, услужливо предоставени в края на “антологията”, също премълчават книги и събития, случайно, както се вижда от вече многократно споменатия предговор.

На фона на шедьовъра на Радинска, сборникът “Съвременна българска драма”, съставен от Петър Змийчаров и с принципно аналогична концепция (но без био-библиографии), не предизвиква никакво любопитство. Начинанието на “Слово” все пак е достойно за похвала.

Българската литература

© 2000 Литературен форум