СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Мел

Кева в Македония

Когато през 1999 Кева Апостолова издава своята книга “Детски пиеси”, не е предполагала, че една от тях ще премине българските граници и един малък македонски град ще осъмне облепен с шарени плакати, на които пише “Принцезата и зроното грашок” и нейното име. Градът е Щип, а инициаторът е щипският режисьор Райче Кацаров, завършил НАТФИЗ. Един от най-интересните аспекти на това начинание е езикът, на който се изнася представлението. Македонският екип е настоявал на превод на пиесата, в който ежедневните български фрази са заменени с някои много симпатично звучащи словосъчетания, като “не се секирай” и “що се гневиш”, за които ни е дадено обещание някъде през пролетта да имаме възможност да се наслаждаваме тук в София. “Принцесата и граховото зърно” е поставена и в театър “Възраждане”, от което произлиза идеята двата екипа да разменят сцени.

Този символичен културен мост между двете държави е може би само първата крачка към популяризирането на българската драматургия (малко-популярна дори и в България), след позната вече (поне в Македония) българска режисура.