Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Мария Меранзова

Трето хилядолетие

 

Страстта

Моят резбован град обвива
заспалата плът на вулкана -
хиляди изчезнали години.
Градът мислеше за вечността
като за постигнато желание.
Но завързаната жива сила
не понесе вечността ни
и в един безличен ден
подземният питомен звяр
вкуси древната кръв на стихията.
И вдигна плещи и коси до небитието.



Радостта

Радвай се,
радостта е отмора,
мараня на живота,
мъдрост на
преживяното,
радвай се, тихо потропват
зейнали глетчери
на усмирената вечност.
Радвай се,
радостта е отмала,
мараня на живота,
зноен трепет, заблъскал в
непреживените истини,
радвай се, тихо замират
в усамотение
блеснали шемети
на пребъдната вечност.
Радвай се,
изтля съвършенството
за бъдещ живот.


Конят

Ездитна порода,
порода на славата
заслепила света.


Светлината

“Отвъд светлината”
(оратория за новото хилядолетие
от китайски композитор)

Отвъд миналото
на занемелите потрепвания на душите,
светлинни сблъсъци в отвъдното,
светлина на запалените желания
на заглъхващи вселенски устреми,
отвъд светлината,
побягнала със земни надежди.


Надеждата

Вик всесилен от висините,
потрепващо пладне в съня,
навеян от луди желания.

Българската литература

© 2000 Литературен форум