Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Николай Аретов

Националната идея като научен проблем

 

Това бе темата на международна интердисциплинарна конференция, която се проведе във Варшава на 3-5 октомври 2000 г. Тя бе организирана от Института по славистика към Полската академия на науките и на нея бяха поканени учени от Полша, Македония, Чехия и Унгария. От българска страна участваха доц. Инна Пелева и авторът на тези редове. Основно достойнство на дебата бе, че успя да събере различни гледни точки към разискваната проблематика. Бе представена теорията на проблема, социологическите, етнографските и историческите му аспекти (проф. Йежи Шацки, проф. Станислав Пиерог, проф. Йоана Курчевска, проф. Андрей Виербицки). С особено внимание бе изслушан докладът на проф. Ева Новицка-Русек (Варшава), която предложи свои наблюдения върху изграждането на новите нации в Сибир. Проф. Александър Наумов (Краков) се насочи към важната дилема между национално съзнание и религиозна идентичност, а проф. Йежи Холцер разгледа комунизма като неуспешен опит да се изгради наднационална интеграция. Специфични лингвистични проблеми бяха представени от проф. Йоланта Рапацка (Варшава) и проф. Ева Фелешко (Варшава). Сред относително малкото доклади, посветени на литературоведски проблеми бе текстът на д-р Магдолина Балох (Будапеща).

При закриването на конференцията се оказа, че като специален акцент е бил замислен дебат за българската и македонската национална идентичност. Този дебат се състоя, макар и по по-специфичен начин. Македонските изследователи, свързани по един или друг начин с официалната държавна идеология, изложиха своите разбирания за националната “двудомност” на български книжовници от ХIХ в., като Гр. Пърличев, братя Миладинови и др. (проф. Милан Джурчинович) и за отношението на официалната руска политика към католическата пропаганда в Македония през ХIХ в. (проф. Растислав Терзиовски). Любопитно бе, че втората тема бе разгледана без да се спомене името на Драган Цанков и на неговия вестник, неслучайно наречен “България”; по същия начин и заглавието на сборника на братя Миладинови - “Български народни песни” - представляваше проблем за Терзиовски. В подобен дух бяха и разсъжденията на д-р Йоланта Суйецка (Варшава), към македонска проблематика бе насочен и докладът на проф. Ирена Ставова-Кавка (Краков).

Дискретни възражения към тези тези бяха изказани не само от българските участници, но и от по-обективно и по модерно мислещи колеги от други страни. Не мога да не спомена, че несъмнено по по-различен начин разсъждаваше д-р Александър Прокопиев, също от Република Македония, който възрази на някои от тезите на своите колеги, а есеистичното му експозе се интересуваше от съвсем други проблеми, които той откриваше в постмодерната ситуация, която откриваше в днешно Скопие. Премерени и точни бяха и аргументите на проф. Ян Риклих (Прага), който анализираше националното самосъзнание на православните християни от пограничните райони на днешна Македония. С българска проблематика бе и докладът на д-р Гражина Швят-Гилибова (Варшава), който българските участници все още очакват да получат, тъй като не всичко се разбра при импровизирания устен превод.

Написах, че планираният дебат се състоя по по-специфичен начин, тъй като българските участници се насочиха към по-различни, а в някакъв смисъл и по-актуални научни проблеми. Вероятно по технически причини резюметата им не бяха раздадени, но докладът на И. Пелева привлече внимание с опита да проблематизира днешни представи за възможните и невъзможни хронологически възли, около които се развива литературата в световен мащаб.

Едно от основанията за съществуването на подобни форуми е, че те предлагат неочаквани опори, аргументи или възражения към тезите и проблемите, с които си блъскаш главата. В такъв аспект за мен бе много полезен докладът на проф. Любомир Попович от Белград, който анализира трите идеологически подхода към изграждането на сръбския литературен език. Струва ми се, че подобни идеологически импулси могат да бъдат търсени при аналогичните процеси не само в България. С интерес изслушах и наблюденията на проф. Кшищоф Вроцлавски (Варшава) за представите за собствения етногенезис на различни славянски народи, към важния за мен проблем за националната митология се насочи и проф. Богуслав Зелински (Познан). По подобен начин други възприеха доклада на проф. Йежи Фарино (Варшава), който анализираше семиотичните носители на националната идея чрез примери от руската литература.

Величко Тодоров нарече книгата си за българо-полските литературни връзки “Общуване с церемонии”. Няколкото дни във Варшава ми разкриха основанията му, като акцентът все пак пада върху общуването - полските колеги наистина създадоха отлични условия за формални и неформални контакти, които, надявам се, че ще донесат, и дори вече дават, своите плодове.

Българската литература

© 2000 Литературен форум