Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

  Предп(р)oчетено от ЛФ

 

Еми Барух, “Отвъд утопиите. България, Балканите, Европа - визии за следващото десетилетие”, Българска редакция на Радио”Дойче Веле”, С., 2000
Еми Барух, “Отвъд утопиите. България, Балканите, Европа - визии за следващото десетилетие”, Българска редакция на Радио”Дойче Веле”, С., 2000

С издаването на тази книга на български и на немски Радио Дойче Веле си поставя амбициозната задача да инициира не само национален, но и общоевропейски дебат за междукултурния диалог - “новото предизвикателство, пред което идващото хилядолетие неминуемо ще ни изправи”, както пише в предговора Ралф Зийпман, директор на отдел “Връзки с обществеността” на Радио Дойче Веле. Според авторката Еми Барух появата на тази книга е била неизбежна поради: промяната, започнала преди десет години, политиката на Радио Дойче Веле, провала на прехода, принадлежността ни към това пространство на обременена приемственост, потребността от перспектива. Способните да предложат решение на тези проблеми и визии за българското и балканското бъдеще в случая се явяват Мария Тодорова, Румен Аврамов, Андрей Райчев, Димитър Йончев, Иван Кръстев, Михаил Неделчев, Иво Прокопиев, Живко Георгиев, Вера Мутафчиева. Ако не друго, деветте интервюта, придружени с откъси от собствени текстове на интервюираните, са добра политическа литература.

сп. “Пламък”, бр. 9-10, Нидерландскоезична поезия и есеистика
сп. “Пламък”, бр. 9-10, Нидерландскоезична поезия и есеистика

Новият брой на сп. “Пламък” е посветен на нидерландскоезичната поезия и есеистика. Есеистиката е предимно литературоведска и обговаряща съвременната нидерландска поезия. “Нидерландските записки” на доц. Багрелия Борисова от Великотърновския университет вещо ни въвеждат в нидерландската култура и правят следващите стихотворения по-разбираеми. Самите стихотворения са придружени от биографични справки, а много от тях - и от интервюта със съответните поети. Приятна изненада е откъсът от “Нещо сладко” на Ян Волкерс - една чудесна книга, отдавна преведена и издадена, но все още не(до)прочетена на български.

Освен нидерландскоезичната поезия, новият “Пламък” съдържа разкази от Ина Григорова и Пламен Тушков, откъс от роман от Елена Алексиева, “Свободни хайку” от Петър Чухов, стихотворения от Виолета Христова, Румяна Драгоева, Валентина Михайлова, Мария Николова и Милена Буржева и изказване на Георги Константинов на Международния литераутрен фестивал “Виленица 2000” в Словения.

Литературна мисъл. Списание за литературна теория, история и критика. 1999, N 2.
Литературна мисъл. Списание за литературна теория, история и критика. 1999, N 2.

Макар и с чувствително закъснение, "Литературна мисъл" се появява на пазара с поредната си много силна книжка, събрала важни автори и текстове. Никола Георгиев се връща към Михаил Бахтин, откривайки интригуващи аналогии между неговата теория за диалога и някои тези на Мартин Бубер. Александър Кьосев разглежда конструирането на националната идентичност в учебниците по литературна история. Жанровите индентификации на писмото се опитва да дефинира Маргарита Серафимова. В своя статия Марина Йорданова изследва нормативните текстове за Успение Богородично в старата българска литература. Нов прочит на Ботевото стихотворение “Моята молитва” предлага анализът на Надежда Андреева. Находчиви и дълбоко неслучайни хомологии между Петко Р. Славейков и Жан-Пол Сартр в перспективата на билдунгсромана открива текстът на Бисера Дакова “По следите на изгубените думи”. По следите на една непозната статия на д-р Кръстев (за изображаването на мюсюлманите в българската поезия) се впуска пък Румен Шивачев. Публикувана е самата статия на д-р Кръстев. “Дилетант”: възможностите на кавичките” се нарича текстът на Биляна Курташева, изследващ проявленията на диалогизма в романа на Чавдар Мутафов. На проблема за “нюансизма” - неосъществен проект от 1941 г. на неколцина млади писатели за създаване на литературно направление около Ат. Далчев - е посветено прелюбопитното изследване на Росица Димчева. Основни персонажи в текста са Ал. Вутимски, Р. Ралин, Б. Божилов, Ал. Геров, Б. Райнов, В. Петров, Б. Делчев, И.Мешеков и други важни автори от поколението. Срещата на история, догматизъм и художествена измислица в българския роман от 50-те и 60-те години на ХХ в. разисква статия на Мари Врина-Николова. Обект на изследването са творби на Д. Димов, Д. Талев и В. Мутафчиева. С текст за символиката на златото в ранновизантийската литература в броя присъства и големият руски медиевист Сергей Аверинцев. Срещата на готическо и романтическо в готическия роман проблематизира текстът на Робърт Хюм. В броя е почетена и паметта на без врреме напусналите ни литературни изследователи Стефан Кожухаров, Тончо Жечев и Здравко Петров.

 

Българската литература

© 2000 Литературен форум