Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

IN MEMORIAM

Внезапно и без време ни напусна колегата и приятелят
ВЕЛИЧКО ТОДОРОВ (1954 - 2000)
литературовед-бохемист, доцент по чешка литература
в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Величко ТодоровТой безкрайно обичаше живота, но го беше посветил на литературата. Живееше бързо и с неистова енергия създаваше своите трудове, които търсеха връзките между българската и славянските литератури, откриваха точките на допиране и отблъскване между образите на “ние” и “другите”, открояваха взаимните ни представимости и ги разполагаха в един преодоляващ националните граници световен културен контекст. Величко Тодоров стана кръстник на ново направление в българското литературознание - имагинистиката. Публикува десет книги, но поне още толкова останаха незавършени или в проект. Между значителните му приноси ще изредим “Световният чех. Книга за Карел Чапек”, “Чешкият сюжет. Чехия и чехите в българската литература”, “И свой своя (не)позна.Етюди по славянска имагинистика” (в три части), “Opera slavika или назад към Борис Йоцов”, “Общуване с церемонии. Български образи на Полша и поляците”, “Знам ги аз тях! Сърбия и сърбите в българската литература”.

Чехия, чешката култура и литература бяха може би най-голямата любов на Величко Тодоров. Той беше ръководител на научния проект “Чехи в България - история и типология на една цивилизаторска роля”. Благодарение на неговата (уви, изтощима) енергия бе учредено университетското сдружение БОХЕМИЯ КЛУБ, чийто пръв зам.-председател бе пак той. Редактираше и клубното издание “Хомо бохемикус”, както и “Славянска библиотека”, “Чешка библиотека”, дейно участваше в редколегията на сп. “Критика”.

Не спря да работиш, не даде отдих на умореното сърце, въпреки съветите на близките и приятелите си. Защото просто не можеше да спреш. Духът ти го искаше. И всичко, което правеше, бе израз не само на научни дирения и интелектуален потенциал, а и на убедена гражданска позиция.

Краткото ти присъствие на земята, приятелю, ще бъде запомнено с толкова много дела, колкото един дълъг и безметежен живот никога не би побрал...

Алберт Бенбасат

Българската литература

© 2000 Литературен форум