 |
Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г. |
|
IN MEMORIAM Внезапно и без време
ни напусна колегата и приятелят
Чехия, чешката култура и литература бяха може би най-голямата любов на Величко Тодоров. Той беше ръководител на научния проект “Чехи в България - история и типология на една цивилизаторска роля”. Благодарение на неговата (уви, изтощима) енергия бе учредено университетското сдружение БОХЕМИЯ КЛУБ, чийто пръв зам.-председател бе пак той. Редактираше и клубното издание “Хомо бохемикус”, както и “Славянска библиотека”, “Чешка библиотека”, дейно участваше в редколегията на сп. “Критика”. Не спря да работиш, не даде отдих на умореното сърце, въпреки съветите на близките и приятелите си. Защото просто не можеше да спреш. Духът ти го искаше. И всичко, което правеше, бе израз не само на научни дирения и интелектуален потенциал, а и на убедена гражданска позиция. Краткото ти присъствие на земята, приятелю, ще бъде запомнено с толкова много дела, колкото един дълъг и безметежен живот никога не би побрал... Алберт Бенбасат |
Той
безкрайно обичаше живота, но го беше
посветил на литературата. Живееше бързо и
с неистова енергия създаваше своите
трудове, които търсеха връзките между
българската и славянските литератури,
откриваха точките на допиране и
отблъскване между образите на “ние” и “другите”,
открояваха взаимните ни представимости и
ги разполагаха в един преодоляващ
националните граници световен културен
контекст. Величко Тодоров стана кръстник
на ново направление в българското
литературознание - имагинистиката.
Публикува десет книги, но поне още
толкова останаха незавършени или в
проект. Между значителните му приноси ще
изредим “Световният чех. Книга за Карел
Чапек”, “Чешкият сюжет. Чехия и чехите в
българската литература”, “И свой своя (не)позна.Етюди
по славянска имагинистика” (в три части),
“Opera slavika или назад към Борис Йоцов”, “Общуване
с церемонии. Български образи на Полша и
поляците”, “Знам ги аз тях! Сърбия и
сърбите в българската литература”. |
© 2000 Литературен форум |