Литературен форум  

Брой 16 (439), 12.12. - 18.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Йордан Палежев

Х. Т. Бъкл и Дж. Ст. Мил - идеи и епиграфи
Към предисторията на “Искендер Бей” и “Българският Кавур”

 

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

Подобна тема - за досега с европейската, респ. английската научна мисъл, по Захариево и в днешно време предполага една голяма тъга. Идеите, завладели острова и останалия цивилизован свят, изглеждат неприложими за българските условия. Напълно обясними са, от една страна, желанието на самоукия Захари Стоянов да се позове на светлите умове на Европа като използва техни мисли за епиграфи, а от друга - невъзможността да ги вплете органично в тъканта на своите съчинения. Затова в “Искендер Бей” се развива чисто ориенталски сюжет, а в “Българският Кавур” мислите на главния герой - европейски възпитаник - са буквални цитати от произведения, които сам авторът по това време чете.

А досегът с Англия и англичаните не изглежда толкова далечен. Русе - вилаетски център - е седалище на английския консул с най-хубавата в града постройка, според съвременниците, разрушена при бомбардировките през Руско-Турската война. От преброяването на населението веднага след Освобождението пък се вижда, че в града живеят голям брой чужди поданици, между които и англичани.

Духовната инвазия, в частност учението на Хенри Томас Бъкл, в руска транскрипция - Генри Томас Бокл, следва да отнесем към края на 1869 година, т.е. само няколко години след като излиза оригиналният труд. В брой 7, г. I, стр. 7 (55) на Каравеловия вестник “Свобода”, получаван в читалище “Зора” четем:

“Нам е потребно днес наука, наука положителна, наука жива, наука человеческа. Бокл, в своята “История на цивилизацията в Англия” казва: човеческият напредък зависи от три условия...” И следват: първо, сумата от знания, второ, направлението, по което се приемат, трето, пропорцията и тяхното разпространение във всичките класове на обществото. По-нататък в различни броеве: 35-и, стр. 286, 49-и, стр. 390, 14-и, г. II, стр. 111, 48-и, стр. 388, Каравелов се позовава на Бокл като прибавя и Дрепер с неговата “История на умственото развитие в Европа”.

Важна по отношение на Захари-Стояновото приобщаване е поредицата “Знаеш ли ти кои сме?”, която Любен Каравелов започва да списва, а Захари я продължава във вестник “Работник”. В броя от 13 май 1872 година на “Свобода”, разсъждавайки за списание “Читалище” и новата българска книжнина, Каравелов взема за повод едно посегателство върху Бокля: “...На някое си, обаче, С. Геренова, за да полъсти на своя Николаевски директор, т.е. на г. Минкова и той пише “За естествените причини, които са имале влияние на цивилизацията”, т.е. зема из Боклевата история една главица, притуря към нея нещо и за българете и изпровожда я г-ну Йовчеву да я печата...”

Том първи на Бъкл, по всичко личи, Захари Стоянов си набавя в края на юли - началото на август 1880 година от Букурещ. Тогава той постъпва на лечение и три седмици по-късно в традиционния стил на преписките, с лилаво мастило и красив почерк бележи следното: “Да се знае, че настоящия том е прочетен три пъти в болницата “Filantropie” в Букурещ в растояние на двадесет дни”.

Кое предизвиква вниманието на българския му почитател. Без преувеличение, всичко в книгата. Свидетелство за това са отметките по едва ли не всяка страница и бележките в тетрадката на Захари Стоянов. Подготвен предварително, той без усилие открива същината на Боклевия труд: “Най-голямо влияние имат на человеческия род: климата, пътищата, почвата и общия вид на природата...” или “Успехът на цивилизацията се дели на два раздела: първо тя зависи от почвата на природата (както е било в Азия и Африка), второ - от климата и труда на человека. Последното е условие, на което е основана новата европейска цивилизация...” В областта на обществените деяния, където аналогиите са напълно уместни: “Политическите събрания и обществените митинги бяха строго забранени. Всеки любимец на народа се подлагаше на опастност...” (глава “Умственото развитие в Англия през XVI-XVII век”), “Още по-забележително е, че това изменение се извърши не посредством външен натиск, не със спонтанно въстание на народа, а със свободното действие на нравствената сила - мълчаливия, всепоглъщащ натиск на общественото мнение...” (за естественото, здраво развитие на английската цивилизация).

Захари Стоянов опознава Бъкл до равнище, което може да му даде университетското образование, ако използваме заглавие в неговата тетрадка с бележки по друг английски авторитет, пред който благоговее - Джон Стюарт Мил. За него с уважение пише и сам Бъкл:

“Двама писатели най-щателно са изследвали методите за изучаването на политическата икономия - Джон Стюарт Мил и Ре... Мил с великата сила на мисълта доказва, че само с помощта на извеждащия метод политическата икономия може да стигне до степен наука.”

В разстояние на няколко месеца интересът на Захари Стоянов към Мил се засилва, за да може отначало косвено - чрез книгата на Чернишевски “Очерки из политической экономии (по Миллю)”, което личи от поместената в брой 10 на вестник “Работник” статия “Чернишевски жив!”, а след това и пряко - посредством “Основания политической экономии”, т.II, да се запознае обстойно с идеите на големия английски учен.

Вниманието му навярно са привлекли разсъжденията на автора за последствията от прогреса:

“...Много възможно е при големия прогрес на промишлеността, при всичките признаци на тъй нареченото национално процъфтяване, при значителното нарастване на общите богатства и даже при подобряване на някои страни на разпределението - когато не толкова богатите ще станат по-богати, но и много от бедните ще станат богати, когато средните класи ще станат многочислени и силни, и средствата от благосъстоятелния живот ще се стичат към повече и повече хора - огромната класа, служеща за фундамент на всичко, ще нараства само числено, а благосъстоянието и образованието й няма да нарастват...”

Мисли, валидни за всяко време. Но явно не икономическите, а обществените послания на Джон Стюарт Мил интересуват бившия поборник и настоящ публицист. Подобните бележки в тетрадката му са не от тези две книги, които си е набавил за домашната библиотека, а от статии, поместени в списание “Мысль”, кн. 1, 1882 г.

“Не е всекиму дарба да открива истината за всички люде и за бъдещото поколение, но нам ни е предоставена способността да решаваме измежду противоположни мнения кое представлява жизнена истина, т.е. какво учение трябва да изберем в религиозните въпроси: да решим консерватори ли да бъдем, либерали или радикали; да си съставим рационални убеждения по всички въпроси - законодателни, на вътрешната политика. Даже и в нашите частни интереси трябва да се стараем да намерим правдата...”

Горните думи са от реч на Джон Стюарт Мил, озаглавена “За университетското образование”. Комплекс за недообразованост преследва Захари Стоянов през целия му живот. Но дадем ли си труда обстойно - ред по ред - да проучим съдържанието на неговите тетрадки и на запазените книги от домашната му библиотека, можем да отсъдим колко знания и от автори с каква величина е получил той. Преди сам да се досегне до “списателското поприще”.

“Искендер Бей”, освен че е първата значителна политическа сатира след Освобождението, е и белетристика от висока проба. Склонност да белетризира Захари Стоянов показва и преди това - в чисто публицистични творби, поместени в “Работник” и “Братство”. Тук ни изненадва волността, с която обрисува своите герои като същевременно зад всеки от тях поставя точния прототип, така че да не съществува никакво двоумение и алегорията да не попречи на неговия злъчен присмех, който отправя към най-високите места на държавата.

“Българският Кавур” - политическа скица със също тъй ясен прицел, остава непубликувана приживе и носи свързаните с това несъвършенства. Редуват се свежи пасажи и сухи цитати, представени като размишления на героя, очевидно - маркирани от автора и подлежащи на обработка - така е постъпвал Захари Стоянов и при работа над останалите си творби. Към предисторията на това произведение следва да добавим: изчерпателни сведения за истинския Кавур - голям държавник, почитан еднакво в Италия и Франция и цяла Европа, Захари е могъл да получи от очерка “Жизнь и смерть графа Камилло Бензо Кавура” в том четвърти на съчиненията на Н.А.Добролюбов, закупен, както личи от печата на титулната страница, от книжарница в Москва - нека предположим, от Анастасия Обретенова. Още едно свидетелство за това, че Захари е подпомаган от съпругата си и другите образовани приятели не да усвоява правописанието, а да се домогва до голямата европейска и руска книжнина, към която те самите в повечето случаи не проявяват сериозен интерес.

Относно следисторията на двете разглеждани съчинения на Захари Стоянов нека припомним: омразният Искендер Бей (Княз Александър) през 1881-82 година, от Съединението нататък, след като приема горещо българската кауза, му става любим господар, когото той брани с остро перо от всички неприятели - българи и иностранци. Българският Кавур (Константин Стоилов), секретар на княза при суспендирането на конституцията, един от действителните “строители на съвременна България”, след смъртта на Захари Стоянов е кандидат за неговата длъжност - председател на Народното събрание.

Българската литература

© 2000 Литературен форум