Литературен форум  

Брой 17 (440), 19.12. - 25.12.2000 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ася Троянова
(1980 - 2000)

Ася Троянова

* * *

Мечтите ме следват,
вместо аз да следвам мечтите си.
Светът останал зад мен -
остарял и нищожен сега е,
а толкова хилав се перчи...
Слънце едва ли ще грейне отново...
Едва ли сили ще има,
за да стопли тази пуста земя...
И теб отдавна те няма -
ти си в отвъдното.
Студени зеници срещат очите ми.
Безлични, безмълвни, пронизват нощта.
И пият от нейната сила безчувствено...
От моята също...
Усещам как изход няма никъде вече.
Дори и в смъртта.

1995



* * *

Студено ми е.
А този студ ме изтощава...
И виждам в белотата на снега
моята простреляна илюзия
за дълго лято.
Мъчно ми е...
Лятото сега е само спомен,
изстинало във ледени прегръдки.
Един полуизтрит контур
на отминали щастливи мигове...
Едва успяват дъх да съберат,
подгонени от побеснели ветрове...
За да избягат...
Но сякаш не успяват...
Дърветата пак стърчат самотни,
очаквайки вече нощта
и мъка таи се в душите им,
несподелена с никой до днес...
Как за сетен път светът се променя,
а съвършенството отново не стига...

1995



По “ Нощ” на Яворов

Не виждам вече нищо в мрака...
Светлината сякаш е изпита...
Но чувствам аз душата на поета,
приседнала до мен сега.
Измъчена, смутена,
но чиста и реална...
Сега съм по-сигурна от всякога.
Нощ - свят от размисли,
приютил и една самотност.
Не, поете...
Сънят е изгорял във огъня
на твоето страдание
и ти не ще заспиш.
Не се мъчи...
По-добре виж небето,
макар и страшно да изглежда.
И там търси кипеж на чувства
и в тях ти изкъпи душата си...
Размита акварелна нощ...
Твоята мъка е впила нокти в сърцето
и тези отчаяни въздишки
на едно безсилие
разкъсват завесите на моя свят.
Едно безсилие...
Едно безсилие
изпраща поредното утро.
И моят прозорец
е също във скреж като твоя...
Да вярвам?!

1996

Из подготвяна за печат стихосбирка

Българската литература

© 2000 Литературен форум