Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

ЛФ и лауреатите

Какво ги свързва с “Литературен форум”? 
Блиц-анкета на Лора Шумкова и Мариела Киселкова

 

Минути след края на церемонията по връчването на наградите на “Литературен форум” решихме да попитаме някои от лауреатите какво ги свързва с нашия вестник, освен току-що получените отличия, разбира се. Изборът на точно тези, а не на други лауреати е отчасти субективен, отчасти плод на коктейлната случайност. Актрисата Йорданка Кузманова попадна в анкетата, защото ни развълнува с вдъхновения си прочит на Вазов. Молим невключените в анкетата да не ни се обиждат – обичаме ги и ги харесваме не по-малко, отколкото анкетираните.

 

Енчо Мутафов пред Литературен форумЕнчо Мутафов:

Радвам се, че го има. Свързват ни общи позиции, но ни свързват и доста интимни неща, приятелски неща. От хората, които работят в него, само ти си младо момиче, но сме и приятели с тебе, нали? А пък и с всички останали хора, с Пламен Антов. Но най-вече позиции, позицията, отстоявана от вестника. Няма да сложа на първо място идеологическа или еди-каква си, естетическа, за литературата. Защото аз знам и други вестници – “Български писател”, дори и този, “Аудитория”, който не е толкова лош, но събират само свирепо червени. “Литературен форум” дава широта, дава право на отговор, накратко казано - възможността човек да съществува реално в литературата.

 

Георги Мишев:

Георги Мишев пред Литераурен форумАз съм един много стар читател на този вестник. Ако върна годините назад, аз чета вестника от 1949 година. Ако искате ми вярвайте! От първия гимназиален клас, когато отидох в града и случайно си го купих и почнах да го чета - разбира се, тогава той се казваше “Литературен фронт” - и съм го чел без нито един пропуск. Също не е за вярване, но бил съм в чужбина и съм си го купувал, бил съм в казармата и жена ми ми го е пращала, така че съм поставил един малък рекорд за “Гинес”. Защо? По простата причина, че нямаше друг литературен вестник през тия вече 50 години. И какъв друг литературен вестник да чете човек в ония години? А сега, за съжаление, пак няма какво да се чете в другите литературни вестници и дано “Литературен фронт”, пардон “форум”, ето инерцията какво нещо е, макар че аз съм един от хората, които държахме да го преименуваме веднага, 89-90 година, и аз държах много на “форум”, не си го пиша заслуга. Та този вестник да продължи и през новата година, литературният Дядо Коледа, който сега ни раздаде тези награди, да бъде милостив и благосклонен към вестника и към редакцията, главно към административната, към финансовата му част, а ако, не дай си Боже, нещата не вървят добре през новата 2000 г., моята възрастова група от наградените сме готови да върнем тези пари в полза на “Литературен форум”, само и само да излиза редовно и да го има.

 

Пламен ДойновПламен Дойнов:

Разбира се, свързва ни общото поле, в което работим, полето на новата българска литература, защото според мен, ако трябва да се преференцират определени области от българския културен живот, това трябва да бъде на първо място именно новата литература, създавана в България. И “Литературен форум” прави своите достойни усилия да удържа това поле. Разбира се, “Литературен вестник” също полага такива усилия. Така или иначе, ясно е, че “Литературен форум” е един много по-консолидиращ и консенсусен вестник, отколкото “Литературен вестник” например и това го прави различен, и това го прави някак си добро пространство, в което човек да може да се изкаже, да напише текст, било то поезия или критика.

 

Светлозар Игов:

Светлозар ИговТези награди за дългогодишно присъствие миришат малко на пенсиониране, но искам да предупредя, че някои от нас тепърва ще пишат в нови жанрове. Но аз разбирам, че тази награда за дългогодишно присъствие е нещо като добро измъкване, тъй като журито се е чудило дали да ми даде награда за поезия или за критика.

Това е добро соломоновско решение.

 

Борислав ГеоргиевБорислав Георгиев:

Ами, ти. (бел. ред. – въпросът е зададен от Лора Шумкова). Факт е, това ми е връзката в “Литературен форум”. Но в крайна сметка това си е най-старият и най-добре списваният литературен вестник, който, слава богу, не се ограничава само с литературоведска проблематика и литература, след като аз съм един от наградените, а пиша по езиковедски и културологични въпроси. Че тази публикация е наградена, т. е. публикувана, забелязана и наградена, вече говори само по себе си за общата културна насоченост на вестника.

 

Йорданка Кузманова:

Йорданка КузмановаРедовно го чета. От една страна, съм много щастлива да виждам нови имена и да се чувствам съпричастна към новото мислене на новото поколение. А от друга страна, изникват много факти - стари, забравени или считани за неудобни през годините. Така че за мен това е един непрекъснат щастлив процес на самообогатяване.

 

Митко НовковМитко Новков:

Четенето. Чета го най-редовно, винаги съм го чел. И не съм си мислил, че ще пиша в него, обаче така се случи, че започнах да пиша.

ЛФ: Не само пишеш, а и те награждават...

Митко Новков: - Вероятно защото “Литературен форум” не е имало кой друг да награди. (Смее се.) Не, мисля, че ... Заслужена си ми е наградата, писал съм си хубаво.

 

Йордан Ефтимов:

Благодаря много на редакцията на “Литературен форум”, не само за тази награда, а и за това, че постоянно ни убеждава в правотата на думите, с които завършва всяка серия от сериала “Досиетата Х”, а именно: “Може би някъде там съществува също някаква форма на живот”.

Българската литература

© 2000 Литературен форум