Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Пионерството като постоянна мисия и призвание. 10 години “Балканмедиа”

 

Акад. д-р Росен Милев - председател на сдружение "Балканмедиа"На 28. 12. 2000 г. сдружение “Балканмедиа” – първата неправителствена балканска организация за медийно и културно сътрудничество, отбелязва своя 10-годишен юбилей. Вместо обичайните коктейли и лъскави празненства, “Балканмедиа” предпочете да почете юбилея си с едно конкретно хуманно и родолюбиво дело, като направи с отделените за подобeн повод средства дарение на домове за сираци.

С този символичен акт институцията, при която е аташиран и Българският национален комитет на Европейската културна фондация, за пореден път показа и доказа, че на нея са й близки европейските ценности, а не ориенталската показност, конкретните дела, а не приказките и поученията за това какво и как в България и на Балканите би трябвало да се направи по-добре и по-умело.

“Балканмедиа” бе създадена в тежката за България зима на 1990 г., в момент на материален недоимък, но и на невероятен демократичен ентусиазъм и подем в страната ни. Беше създадена с много идеализъм във време, когато Балканите, балканското и евробалканско сътрудничество не бяха, както днес, “шлагер” и конюнктура. За 10 години “Балканмедиа”, ръководена през целия период от акад. д-р Росен Милев, доказа, че може да претворява и най-смелите мечти и проекти в дела. Организацията даде своя фундаментален принос в развитието на балканската интеграция и в приобщаването ни към европейските структури и донесе с инициативите и делата си слава за родината или, както днес е прието да се казва, допринесе за изграждането на позитивния имидж на България в Европа и по света. Сред десетките конференции, научни, публицистични, информационни и образователни проекти, осъществени за едно десетилетие, се открояват:

- Създаването през 1991 г. на едноименното списание “Балканмедиа”, което вече близо десетилетие (да си припомним колко просъществуваха, за съжаление, други балакнски списания у нас и в други съседни страни) се разпространява на английски език в над 70 страни на света и е първото и досега единственото периодично издание за масмедии и комуникационна култура, “покриващо” целия регион на Югоизточна Европа.

Подготовката и провеждането през 1992 г. на първата европейска среща на медийните издания, която се превърна в редовна инициатива, “родила” през 1994 г. в Грац, Австрия и Европейската асоциация на медийните издания.

  • През 1993 г. “Балканмедиа” бе домакин в София и на Първата конференция по проблемите на борбата с аудиовизуалното пиратство в Източна Европа, станала също периодична инициатива, провеждана в различни страни на Югоизточна Европа.

  • През 1994 г. беше положено началото на друга поредица конференции “Балканите, Средиземноморието, Европа”, която също междувременно получи и институционна рамка в рамките на т. нар. Европейска обсерватория “Интерартс” в Барцелона. Основното на това направление в дейността на “Балканмедиа” беше културното и комуникационно ситуиране на Балканите като част от Южна Европа и средиземноморската култура, а не само на Изтока и на православието (както твърдяха и продължават да твърдят апологетите на различни теории, целящи дистанцирането ни от културата на европейския Юг и Запад).

  • През 1995 г. “Балканмедиа” стартира и своите образователни програми с организирането на първия интензивен курс по медиен мениджмънт за участници от балканските страни, с помощта на лектори най-вече от Австрия и Германия. Тези програми намериха своя концептуален и организационен завършек със създаването през 2000 г. в София под егидата на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа на Балканската медийна академия като самостоятелната образователна институция на “Балканмедиа”.

  • През 1996 г. “Балканмедиа” подготви и осъществи учредяването на Българския национален комитет на Европейската културна фондация. Нека припомним, че това е най-старата и авторитетна европейска неправителствена организация в областта на културата, създадена още през 1954 г. в Амстердам. А комитетът в България е първият и досега единственият в посткомунистическа балканска страна. Също през 1996 г. “Балканмедиа” подготви, редактира и издаде и първия том на “Българско медиазнание” – първото периодично научно издание по проблемите на масмедиите и комуникациите в България след 1989 г.

  • През 1997 г. “Балканмедиа” проведе по поръчение на Европейския съюз първото цялостно изследване на медийния ландшафт в България. Този репрезентативен “медиен портрет” на страната ни беше публикуван в Брюксел в специален том, анализиращ медийното развитие в Източна Европа в периода на преход към демокрация и пазарна икономика.

  • През 1998 г. “Балканмедиа” съвместно с Гьоте институт възстанови след 17-годишно прекъсване провеждането на Балканския филмов фестивал, който през декември 2000 г. се проведе в София за втори път в новото му летоброене. Също през 1998 г. благодарение на втория том на “Българско медиазнание” – енциклопедичната поредица за масмедии и комуникации на “Балканмедиа” България за пръв път влезе в книгата на рекордите “Гинес”. “Българско медиазнание”, събрало студиите по проблемите на масмедиите на 101 автори, беше обявен за тематичен справочник (в случая в областта на медиите) с най-много автори в света.

  • През 1999 г. “Балканмедиа” организира и издаде първото международно изследване на медийната война, съпътстваща военния конфликт в СР Югославия, което получи висока оценка за своята обективност и безпристрастност от редица международни институции.

  • През 2000 г. “Балканмедиа” с подкрепата на Пакта за стабилност създаде в София Балканската медийна академия – първата транснационална и интердисциплинарна балканска образователна институция, чиито програми стартираха на 23. 09. 2000 г. Също през 2000 г. “Балканмедиа” съвместно със Съюза на младите европейски федералисти в България учреди, в сътрудничество с Международната федерация на домовете на Европа (ФИМЕ) и първия по рода си Дом на Европа в България.

“Балканмедиа” стана в своята десетгодишна история член на авторитетни международни обединения в областта на масмедиите и културата – на Международния институт по печата (Виена), на Международната асоциация за проучване на масмедиите (Вашингтон), на Европейския културен център (Женева), на Европейския център по технокултура (Париж) и др. Организацията работи тясно с различни дирекции и отдели на Европейския съюз, Съвета на Европа, Европейската аудиовизуална обсерватория, Европейския институт по масмедии, ЮНЕСКО, Международния телекомуникационен съюз (ITU), Международната организация за опазване на интелектуалната собственост (OMPI), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и др.

В целия период на своето съществуване”Балканмедиа” не е взела нито лев от държавния бюджет, а е осъществявала своята многостранна дейност благодарение на целево финансиране на своите проекти от съответните международни организации и фондации. И в това отношение “Балканмедиа” е институция, която не разчита на финансиране и опекунство от страна на държавата, а независимо организира и осигурява своите програми. Това се отнася и за обемните и многообразни тематични издания на английски език, които “Балканмедиа” посвети съответно на балканската музика, балканския театър, балканското изобразително изкуство, балканската мода и сега подготвения сборник за балканската литература. Политическата и икономическа независимост са били винаги част от институционалната философия, от т.н. “корпоративна идентичност” на организацията.

Сред партньорите си в България “Балканмедиа” работи най-интензивно с фондация “Абагар” (и нейното едноименно издание) и Българската християнска асоциация за комуникации, ръководени от монсеньор проф. д-р Георги Елдъров.

“Балканмедиа” се е посветила с воля и постоянство на голямото дело на нашето време – балканската и европейска интеграция. Но в същото време на нея винаги са били чужди отродяването и комерсиалното унифициране на културите, тя винаги е осъществявала своята работа, ръководена от принципите за позитивно национално и регионално мислене и самочувствие и най-вече на християнската етика и култура на общуване. Принципи, които са пътеводител за всички трезво и отговорно мислещи и работещи хора и организации и в така богатия на технологични нововъведения, включително и в областта на обществената комуникация, XXI век.

По повод юбилея на организацията нейният председател акад. д-р Росен Милев издава две книги, които също могат да бъдат споменати най-вече със своя пионерски принос: първата по рода си “Европейска медийна и комуникационна история. От древността до наши дни”, която публикува на немски език австрийското издателство “Блимп” в Грац, и “Медиите и интеркултурната комуникация в Европа”, която издава на английски език Съветът на Европа в Страсбург.

 

 

“Много проблеми могат да се превъзмогнат, ако съществува разбирателство между хората. Балканмедиа извършва значима работа в това направление, като предлага форум за взаимно сътрудничество в културния живот на страните от Балканския регион.”

Ален Моду - зам.-генерален директор на ЮНЕСКО, Париж

 

“Като се имат предвид важните промени, които стават в България, на Балканите и в Източна Европа, Балканмедиа винаги е била важен елемент при информирането и развитието на медиите в този регион.”

Йохан Фриц - директор на Международния институт по печата (IPI), Виена

 

“За Европейския културен център Балканмедиа представлява важен партньор като мост между Изтока и Запада, защото въпреки раните на историята и разделението, ние трябва да начертаем бъдещия ни път върху познаването на общата ни ценностна система и уважението към културното многообразие.”

Жан-Фред Буркен - президент на Европейския културен център, Женева

 

“Ние в истанбулската Фондация за изкуство и култура оценяваме дейността на Балканмедиа като неделим елемент от подобряване на общуването на Балканите чрез ефективно подпомагане на изкуството и културата. Всеотдайността и ентусиазмът, с който нейните членове работят, са изключително похвални.”

Мелих Ферели - генерален директор на Фондацията за изкуство и култура, Истанбул

 

“Искрено вярвам, че инициативи като Балканмедиа трябва да бъдат окуражавани и подкрепяни от всички личности и институции, които са заинтересувани от изграждането на добри взаимоотношения, културно сътрудничество и политическа стабилност в нашия много чувствителен район на Европа.”

Василис Карасманис - директор на Европейския културен център, Делфи

 

“Проявеното благородство и толерантност на Балканмедиа в предприетите от нея инициативи за творческо сътрудничество между съседните балкански народи, както и европейските критерии на нейната дейност, са сигурна гаранция, че тя ще има все по-широк кръг от приятели.”

Борис Ноневски - директор на Македонската филмотека, Скопие 

Българската литература

© 2000 Литературен форум