Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Цвета Трифонова: Изпълних дълга си към проф. Здравко Петров 

 

Цв. Трифонова (вляво) е част от екипа на ЛФУважаеми дами и господа,

Позволявам си да изразя горещата си благодарност към високоуважаваното жури. За мен е голяма чест, че най-талантливите и любими автори на българската литература са проявили добра воля и усилие да изпият горчивата чаша на моя скромен текст, озаглавен “Сянката на Златорога”. В него има само една капка мед и голямо количество отрова – това е общото ни чувство за вина, наша болка и срам заради страданията и драмите на светлите имена на националната култура, болка и срам заради българското общество и заради самите нас. Но от този момент, когато горчилката е споделена, аз мисля, че тя се превръща в покаяние за вината и в противоотрова, която би могла да предпази литературната общност от бъдни грехове, подобни на описаните в текста.

На второ място, дължа поклон на в. “Литературен форум”, на редакторския екип, начело с неговия амбициозен директор и издател, поетът Марин Георгиев. Това е изданието, което подкрепи морално моя проект, като прие да публикува на своите страници цялата поредица от доста пространни документално-биографични очерци, посветени на досиетата на репресираните български писатели. Но “Литературен форум” стои много по-високо от една тема и от един конкурс. В продължение на десет години вестникът се превърна в литературна институция. Сигурна съм, че в бъдещите академични томове неговото име ще стои редом с култовите заглавия на националната литературна периодика – списанията “Мисъл”, “Златорог”, “Звено”, “Изкуство и критика” , вестниците “Българан”, “Развигор”, “Литературен глас”. Свободен и независим, “Литературен форум” е отворен за различни мнения и полемики, за всички нови тенденции, имена и заглавия в съвременната поезия, проза, критика и есеистика. Единственият му критерий е естетическият и освен това - талантът. Това е институцията, която не се отказа от наследството на миналото и прие за своя мисия да пренапише историята на българската литература, да подреди отново заличените имена и творби. И като запълни празнотите, вестникът успя да представи нормалната, а не изкривената и фалшифицирана картина на литературния живот в България в продължение на цяло едно столетие, изпреварвайки в това отношение оторизираните научни инстанции. Мисля, че “Литературен форум” не е просто вестник, а е организатор и трибуна на литературния живот в тези тежки безпарични времена. Затова се надявам,че изразявам не само своята благодарност, а и на всички, които ценят труда и професионализма на хората от “Литературен форум”, доказващи на дело, че когато има желание и воля, винаги може да се направи нещо в полза на обществото.

Накрая ще спомена едно име, което ще остане вечно живо в историята на българската критика – на големия ерудит, талантлив критик и благородник по дух – проф. Здравко Петров, който си отиде от нас в началото на тази година. Вече бях събрала огромно количество материал и може би тъкмо поради това не можех да започна да пиша за Владимир Василев. Липсваше ми нещо, но не знаех какво. Липсата запълни Здравко Петров – въпреки умореното си сърце и прекарания инфаркт, три часа професорът ме въвеждаше в автентичната атмосфера на онези времена и в духовния свят на редактора на “Златорог”, дари ми своето усещане и мярка за тази толкова фина и далечна за мен материя. За съжаление професорът не дочака появата на текста, забавила се поради различни обстоятелства. Макар и късно, щастлива съм, че с помощта на “Литературен форум” изпълних дълга си към неговата светла памет.

На всички тук присъстващи благодаря за вниманието.

Българската литература

© 2000 Литературен форум