Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ирина Папанчева

Новите млади - ничиите...

Младите хора в България. Българската младеж. Тези, на които принадлежи винаги бъдещето и никога – настоящето. Тези, които по нищо не се различават от западните си връстници, освен по участта да живеят в една абсурдна действителност, в която естественото за привилегирования свят се смята за лукс. Тези, които бяха чавдарчета, пионерчета и комсомолци, а след промяната се оказаха ничии. Тези, които стояха по барикадите, стачкуваха и правеха шествия с надеждата за промяна. Какво се случи с българските младежи в периода на преход? И каква младеж избуя?

 

“Новите” и “старите” младежи

“Миналата година направих проучване, което нарекох “Новите младежи на България” - разказва г-н Веселин Вълчев, който се занимава с проучвания и анкети за младежта. - Защо “новите” младежи? Забележително е как десет години след промените в България се появи едно съвсем ново поколение. Това е поколението, което израсна изключително и само през периода след промените.”

Тези млади хора не познават живота преди това, те никога не са живели през социализма, не са били членове на детски тоталитарни организации и не могат да правят съпоставка как е било преди и как стоят нещата сега.

“Това ново поколение е напълно различно от другото, което аз наричам “стари” младежи” - продължава г-н Вълчев. - Разграничителната линия е някъде около 24-25г. и особено генерацията на 29-30-годишните се различава напълно от тези на 21-22г.”

“Старите” млади са възпитани по-патриархално. Те са склонни да разчитат на държавата и да вярват, че тя им помага. Учили са пазарните стойности от учебниците и филмите, отраснали са в централизирана икономика, докато “новите” млади са много прагматични. Те са критични и смятат родителите си за “неудачници”, защото са видели как 5% от населението прави пари, докато останалата част преживява. Знаят, че да печелиш пари често означава 10-часов работен ден, следват пазарите и всички икономически тенденции. И – естествено – държат на марковите стоки.

Същевременно “старите” младежи са наблюдавали различен модел на печалба, който беше типичен за България през 1991-92г., модела на “лесните пари” често като резултат на незаконни действия. Те искат да постигнат успех незабавно, да виждат резултатите на момента, вместо търпеливо и спокойно да ги изчакват.

Има обаче един аспект, обединяващ “младите” и “старите” младежи, и това е разпадането или пълната липса на

 

Ценностна система

Причините за това са различни за “старите” и “новите” младежи. В течение на 45г. съществуваха избистрени идеологически ценностни модели, които бяха наслагвани като матрица върху цялата българска младеж. При този стереотип е преминало детството и юношеството на онази част от младежта, която г-н Вълчев нарича “стари” младежи. Когато на 10 ноември пада режимът, изведнъж е изоставено прилагането на тези модели, които, независимо от недостатъците си, все пак представляват някакъв ценностен модус. Но “старите” младежи се оказват “снабдени” с ценности, които в новите времена не са им нужни, въоръжени с идеология, която колкото по-бързо забравят, толково по-добре, а довчерашните светини са захвърлени в калта. Пространството “горе”, където е разпръсквала своето сияние Партията, е брутално опразнено, няма го и Бог, защото църквата и религията са били забранени. Масовото посещаване на църквите е по-скоро знак на новопридобитата свобода, отколкото сакрален акт на вяра.

Започва бумът на сектите, които привличат все повече и повече объркани и търсещи просветление души. Светло островче на забвението са и наркотиците, снабдяването с които става безпрепятствено. И сред всичко това расте и съзрява новото www–поколение. Поколение, което не е белязано от догмата, не е деформирано от идеологемата и не е загубило за един ден ценностите си. То и не притежава такива. Неговата религия е технизацията, храмът му – Интернет. И докато сърфира из мрежата, научава за нещата от живота. Книгите вече не са “прозорче към света”, а архаизъм. Символиката на “прозореца” е заменена от “стаята”, а Интернет е самият свят. В този свят завързването на контакт става за секунди, а различните фази на познанството преминават светкавично, за да се стигне до близост или интимност. Но тази открехнатост е илюзорна. Когато стане ясно, че повечето приятели на младия човек са му известни само като nick-name-ове от мрежата, че срещите му са на chat-линията, а любимата му е фантом, с който прави виртуален секс, това звучи симптоматично. Диагнозата е страх от реалността, в която имаш име и лице, и може да те заболи. Това води и до безразличие и апатичност към всички процеси, протичащи в реалния свят, до липсата на

 

Гражданска позиция

“Вярваме, че именно гражданското общество или неправителствените организации са тези, които трябва да работят за създаване на позитивно насочена ценностна система у младежта” - смята Тодор Чубанов, представител на национална асоциация “Дебати” пред общото събрание на Националния младежки съвет - “Това става чрез различни проекти, например нашата програма “Дебати” е една от организациите, които работят именно в тази насока. Нашата основна мисия, която вече 7 години следваме, е да създадем активни граждани с модели на критическо мислене, със сериозни обществени позиции. При нас това се постига чрез дебати – по обществено значими или значими за самите ученици теми и проблеми се спори и се водят целенасочени дискусии. Това изгражда критическото мислене и позволявя на младите хора да четат по въпроси, свързани с гражданската активност и позиция, да работят в екипи, да развият ценностите, свързани със сътрудничеството, изграждане на конструктивна позиция, отвореност към други позиции. Възприемането на ценностите става по естествен път”.

България е сред малкото страни, които дълго време нямаха Национален младежки съвет. Две са основните причини за това според г-н Вълчев. По време на социализма в България имаше само една младежка организация и в наши дни младежите автоматично смятат, че това е подобна инициатива и подхождат с предубеждение. Втората причина е, че животът тук е по-политизиран отколкото в добре устроените държави. Но през 1997г. е създаден Национален младежки съвет (НМС). НМС е неправителствена формация, в която членуват около 30 организации. По мнението на г-ца Жаклин Толева, юридически съветник на Комисията по правата на човека в Народното събрание обаче, голяма част от младите хора не знаят за съществуването на Съвета, нито за наличието на държавен орган – Комитет за защита правата на младежта или за Хартата за участие на младите хора в работата на общините. Комисията е установила това след поредица от анкети, които включвали около 30 въпроса, целящи да разкрият доколко младежите са запознати с правата си.

 

Проблемите на младежта

Най-значителният сред тях е безработицата. Завършването на образованието обикновено бележи голям период на безработица. И новоизлюпеният висшист (за тази част от младежите, които завършват университет), пълен със знания и енергия да ги приложи, има две възможности: да се преквалифицира, ако е проявил неблагоразумието да завърши хуманитарна специалност, или да си търси каква да е работа.

Първата възможност не дава гаранция за успех, така че най-често се стига до втората. Това довежда до феномена на високообразовани продавачи, бармани, сервитьори. Нещо, с което държавата би могла да се гордее... ако не се срамува. “Срамна работа няма”, стига да осигурява препитание. На пазара за работна ръка обаче се теглят дивиденти от това, че е късмет, ако изобщо имаш работа и успешно се прилага формулата “максимум експлоатация, минимум заплащане”. Като например: десетчасов работен ден при шестдневна седмица за заплата от 100 лв.

Не е учудващо, че младите хора са апатични, депресирани и обезверени. И е съвсем обяснимо, че тръгват да търсят щастието по широкия свят. Дори тези от тях, които са нямали такива намерения и са искали да останат в лоното на родината-майчица, в определен момент й хвърлят прощален поглед, тласкани от принудата.

Емиграцията на млади хора е вторият по значимост проблем.

“Стараем се да предприемем действия, които да доведат до облекчаване на тази обстановка”- казва г-н Чубанов. - “Едно от най-конкретните неща е, че Европейската Комисия ще създаде в България специален фонд, който от догодина ще започне да функционира. Основната приоритетна задача на този фонд ще бъде социално подпомагане на младежкия бизнес.”

Ако българските правителства не се заемат сериозно с осигуряването на работа на младите хора, голяма част от тях ще напусне пределите на страната.

Подобряването на образованието е също проблем, който чака своето разрешение. Образователната система в България е такава, че определеното количество знания се поднася наготово и от ученика или студента се изисква да ги научи без каквато и да е проява на творчество. В университетите дори подобна инициатива често се “санкционира” с по-ниска бележка. Образованието не стимулира мисленето, въображението, развитието на индивидуалните качества у младите хора. Дарби и способности остават неразкрити, а университетът от хранилище на мисълта на нацията е превърнат в институция, ухаеща на нафталин.

Наркотиците и престъпността сред младежите са проблеми, които се коренят в липсата на ценностна система. По-голямата част от престъпленията се извършват от хора под 30г.

Конкретни предложения как да бъдат преодолени част от тези проблеми ще има в Бялата книга на младежката политика, която Европейската комисия изготвя. Това е консултативен процес, започнал в края на 1999г. и приключващ в края на 2000 г. Идеята на консултациите е ЕС да стандартизира политиката си по отношение на младежта, особено в присъединяващите се страни. Книгата се състои от пет основни глави: Автономия на младите хора, Социална интеграция, Образование, Гражданска позиция, Интеграция в Европа. Целта е младежта на Европа да живее по общи стандарти и правила и този документ ще бъде разпратен до всички правителства.

Това, заедно с премахването на визите, ще даде възможност на българските младежи да се чувстват граждани на Европа, както своите западни връстници. Почти. Потенциалната възможност за път и познание ще породи едно ново светоусещане. Остава надеждата за претопяването на потенциалното в реално, белязано от наличието или липсата на парични знаци. И надеждата, че това е само въпрос на време.

Българската литература

© 2000 Литературен форум