Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Пейчев

 

Страх

Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, разписания и линии,
които вечно гонят хоризонта
с локомотиви, жици и семафори
със пушек чер, с фенери, със кантони
и все пак никъде не ни отнасят.
Преследва ме скръбта неизживяна
на образи и мисли премълчавани,
на тъжен смях в бордеите пристанищни,
на виденото през стъкла и брави.
Скръбта по малката къщурка селска,
скръбта по тиха равнина разсечена
с безумната стремителност на релсите -
скръбта по всичко близко и далечно.
Не искам и насън да виждам устни,
изгубили цвета си и усмивката,
ръце безсилни, бледи и отпуснати
върху писма и пожълтели дрипи;
разбити сгради, улици разкаляни,
сандъци с вехтошарски принадлежности
и дъжд пред магазини и пред хали,
разтворил празната си сива мрежа.
Не искам, вече никога не искам
да бъда сам, останал само с думите
за обич, за омраза и за истина.
И ако трябва - ще умра безшумно,
но с любовта, с надеждите на хората,
със нежността в квартирите затънтени,
очите си завинаги затворил
наистина от много, много слънце.

1948 г.

* * *

Документ за раздяла
ми дай.
Документ за раздяла
в нощта, във която ще тръгна.
Документът е прост:
аз не съм те обичала
никога.
Не е вярно, обичаше ти
най-смрачения
ден на живота ми.
Ти обичаше някога
най-пиянската нощ.
Но светът винаги
вечно разделя,
затова намери,
измисли една нощ,
издай документ.
Документ за раздяла издай.
Ще намеря нощта,
във която ще тръгна -
ясна есенна нощ
със пронизваща гибел,
но ти не скърби,
документът е лесен:
аз не съм те обичала
никога.

1972 г.

Българската литература

© 2000 Литературен форум