Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Кирил Кадийски: Това е първата ми литературна награда в България 

 

Кирил Кадийски в разговор с "Литературен форум"

Кирил Кадийски в разговор 
с "Литературен форум"

Л.Ш.: Предстои да публикуваме Ваш превод на поемата “Листопад” от Бунин. Доколкото ми е известно, това е първият превод на тази поема на български. Така ли е наистина?

 

Кирил Кадийски: - Не, не е така, има вече превод, направен досега. Но Бунин е моята стара любов. Когато бях на вашите години, млад поет, аз посветих един цикъл на Бунин и това ми костваше много. Имаше изключване от Комсомола, имаше разправии, големи дандании. Аз допускам, че за вас дори не е възможно да си го представите това време как е било и какво е било. Вие имате други проблеми, разбира се, но нашите бяха също доста... бих ги нарекъл дори взривоопасни, защото освен битовите и служебните опасности, носеха и опасност човек да се отчае и да престане да твори. Сега като си помисля колко талантливи хора имаше край мене, когато бях студент, млад поет, които просто изчезнаха, защото не им достигна волята и куража да устоят на тия драконови времена, когато на словото се гледаше като на нещо обслужващо, когато много от писателите просто изпълняваха слугински функции на режима. Та оттогава датира моята любов към Иван Бунин и тя беше провокирана най-вече от една повест на Валентин Катаев, много спорна и много нееднозначна. Работил съм над преводите на Бунин дълги години, бавно и полека, аз никога не бързам да публикувам. Както казва Йосиф Бродски в едно от своите есета, аз се учудвам, че все още някои смятат Бунин за по-голям белетрист, отколкото за поет. Той действително е един голям поет и мнозина се лъжат, че Бунин е предимно пластик и предимно импресионист, изобразител. Това е един дълбок философски поет. Даже цикълът, който пуснахте вече, ми даде да разбера, че вие сте се ориентирали точно към този тип стихотворения - по-философските. Даже на първа страница беше изнесено едно от неговите най-добри стихотворения, което, между другото, има интересна история, защото е писано в България, Бунин минавал като емигрант, и е било връчено на Боян Пенев, доколкото си спомням, в ръкопис още тогава - през 20-те години. Ще излезе книгата “Листопад и други стихотворения”, ще съдържа може би 80 стихотворения и ще даде възможност да се види един друг прочит на Бунин.

 

 

Л.Ш.: - Известен сте с признанието, което получихте във Франция. Подобно ли е признанието, което получавате в България?

 

Кирил Кадийски: - Аз се пошегувах пред вашия издател, г-н Марин Георгиев, че слава Богу, че сте дали толкова много награди, за да получа и аз най-после. Това е първата ми литературна награда в България. Аз имам международни награди: имам украинска награда на името на Иван Франко, която е национална награда, много престижна, имам международна сръбска награда, сега това лято в Румъния ми беше връчена голямата европейска награда за поезия и ето сега доживях да получа и българска награда. Човек не бива да се впечатлява много от наградите, не бива да фетишизира тия неща, не бива да се стреми към тях. Никога не съм се стремял и може би, когато дойде едно такова нещо, се сбъдва моята малка банална сентенция, че аз в гората обичам да ходя с малка кошничка за ягоди, така че ако има нещо – да я напълня, ако няма – да не се притеснявам. Много хора ходят с големи кошници и след това разочарованието им е огромно, страдат, измъчват се. Аз не се измъчвам. Разбира се, много съм се измъчвал от непризнаване тук, защото в онова време, ако ти нямаше официалния статут на писател, ти просто нямаше възможност да печаташ, нямаше възможност да се изявяваш. Сега, когато аз имам тази възможност да печатам и да се изявявам, тези неща са на заден план и много малко ме интересуват. Разбира се, ценя наградите, които получавам, не съм лицемер да се отказвам, да казвам: “А, не, не, аз съм над тия неща”. Не, всекиму е приятно, още повече сега с колегите споделихме, че писателят е едно суетно същество, той има нещо детско в него, обича да бъде ласкан. Не е лошо. Но това не бива да се фетишизира, не бива човек да се стреми на всяка цена да седне на трапезата, как да се изразя по-деликатно, не бива да се опитва да бъде куртизан на който и да е режим.

Българската литература

© 2000 Литературен форум