Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Милена Димова

Фигури, улици, алитерации

Нели Садовска. Неделните деца. Издателско ателие "Аб", С., 2000Случи ми се наскоро да пиша текст за песен по вече готова музика. Нищо не се получи. Музикантите изпяха първата строфа и поклатиха глави: твърде много “прозодии”, не става. Стана ми весело и попитах какво разбират под този термин. Оказа се, че го употребяват в далеч по-тесен смисъл - като думи, които се сливат в една при пеене. С това искам да започна - от стиховете на Нели Садовска няма да излязат песни. Те не могат да бъдат и рецитирани, тъй като биха загубили спецификата си, която е художествено ефективна само при зрително възприемане. Веднага правя уговорката, че не говорим за графиката на стихотворенията.

Новата стихосбирка на Нели Садовска “Неделните деца” е безспорно интересно в много отношения четиво. Засега употребявам думата “четиво”, тъй като “Неделните деца” на пръв поглед не е поетична книга, а сборник стихове, т.е. няма общ сюжет, стихотворенията не са композирани по някаква логическа схема или във всеки случай тя остава неясна за читателя.

Още първите няколко творби поразяват с абсолютно обратното разбиране на функцията на тропите и стилистическите фигури, което определя уникалността на текстовете до края. Авторката сякаш не използва тези средства, за да предаде историята, мисълта, а търси произволен материал, върху който да ги упражни. В това отношение много показателни са стихотворенията “Снежинки”, “Шикалки”, “Бесовица”, “Чудесии”. Впрочем, подобен подход е оправдан от ясно заявения чрез стиховете интерес на Нели Садовска към звукописа. Той заслужава особено внимание. Първо, защото е търсен в звученето на народните наречия и е приложен върху съответната лексика, дори и когато бегло загатнатият сюжет третира съвременна тема - “листопада луд-пиян” (“Просяк”) или “до мравка изназажда” (“Поет”). Изобилието от алитерации, което е отличителна черта на поетиката на Нели Садовска, в “Неделните деца” цели един закачлив просторечен диалог (това е целта и на разностъпните стихове) и, трябва да се признае, е много по-добре овладяно в сравнение с предишните й книги. Въобще, цялата поетическа фонетика тук е ориентирана към постигането на една фолклорна атмосфера, в която важно място заема мистиката на заклинанието. Почти като шепот на вещери и самодиви се нижат думите в стихотворенията “Третото око” (“зеница за нощта, зеница/ денем отвсъде ни занича”), “Шилегарника” (“А стадо земно зобва лобуш,/ невчесано, заблеяно над погреб”) и доста други. Този ефект изключително се засилва от многобройните инверсии във вида им, характерен за българските народни песни - “босилек свише сила пил", “даром не влиза дар в чувал”, “не пълни търбух и не смети бунище”. Много любопитен е и начинът, по който авторката впряга анжамбаните за постигането на споменатата атмосфера - например: “Божата кравичка минава за твар/ Господна и у нас, и в странство”, още повече, че те понякога, както в цитирания случай, не са в интерес на ритъма.

Може да се каже, че книгата е блестяща като демонстрация на познаване на поетичните техники. Смущаващото е, че с тях се изчерпва съдържанието на стихосбирката. Това е обяснимо - поетичният арсенал на Нели Садовска не е пригоден за разказ, за извеждане на афоризъм, идея. Друга особеност са странните превъплъщения на автора. Уникалното е, че той говори с един и същ глас и в лирическите си изповеди, и в диалозите между трети лица, и когато води монолог в качеството си на друго лице. Пример за последното е стихотворението “Лудият”, което е едно от най-убедителните в сборника. Нито като форма, нито като език то се отличава от общата стилистика на книгата. Но речта на “лудия” - разкъсана, параноична, асоциативна, агресивна - звучи крайно убедително. Ето един пример:

“...Пак госпожата с куче в пазва - ще се окучи! Старец
за своя праг проплаква, досущ бил в мойта сграда.
Калцун в кълчища и на луд разчита.
Но Абре, Обре ни зазиждат. Преброй до три, а гъгнат триста..”

Напълно достоверна реч на душевноболен човек. И тук възниква въпросът, как да приемаме написаната в същия маниер строфа: “Стълпотворение не чака стълпник/ на стълб/ ще овехтее вестник скъсан” от стихотворението “Стълпник”, което започва с прагматичното “Тълпа пред стълба - сметката за парното/, сметка за наема, /за хляба”. Разбира се, акцентът не цели да намекне някаква лична неуравновесеност на авторката, а единствено да даде още един ключ за разбирането й. Стихът на Нели Садовска се движи след свободните асоциации - логически и звукови. С това се обяснява и фактът, че много от образите не са зрителни, не могат да бъдат “видени” - “хляба слиза в ноздри...”, “шия на кон провира ширинето”, “стадото съхнало прясно”.

Съществена особеност на стихосбирката е, че действието в нея се развива изцяло “навън”, на открито, сред природата, на улицата, в едно от стихотворенията - и на бойното поле. Изобилстват ветрове, слънца, цветя, дъждове, плодове, животни и птици. Невероятно ведър, жив и пъстър свят от цветове и най-вече - гласове, които лаят, чуруликат, крякат, шумолят, тракат и пеят. Динамиката на този свят е наистина впечатляващо постижение.

Слабият момент в “Неделните деца” е, че Нели Садовска в определени моменти позволява на читателя да разкрие “тайната” на техниката й, като я опростява до елементарна и празна игра на думи. И най-възторженият читател би се се почувствал предаден от самоцелни залъгалки от типа на “До дядото е дядо, зяпва старец. Здравец/ и много здраве...”.

Обобщавайки, ще се върна към общото впечатление от новата книга на Нели Садовска като за “поезия, обърната наобратно”. Обърната е не само функцията на езика, но и мисълта - тя не тече напред, а сякаш се оттича обратно в съзнанието на автора. И всичко, което среща по пътя си, е подредено в обратна последователност, прилича на текст, прочетен от края към началото. От този принцип, а не от конкретните техники на авторката, идват зашеметяването, губенето на ориентация и чувството за упражнена хипноза, които предизвикват стиховете й. Всичко това прави книгата - вече казвам “книгата”, защото са налице основанията за нейния особен строй, интересна и вълнуваща. Може би не за широк читателски кръг, но за по-компетентните ценители на поезията - със сигурност.

Българската литература

© 2000 Литературен форум