Литературен форум  

Брой 18 (441), 26.12. - 08.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Предп(р)oчетено от ЛФ 

Мишел Фуко. “Анормалните. Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975 г.”
Мишел Фуко. “Анормалните. Цикъл от лекции в Колеж дьо Франс, 1974-1975 г.” ЛИК, С., 2000.

Вещият познавач на Фуко без усилие ще открие доста общи места между тези лекции и други негови книги, включително и преведени вече на български. Но би било пресилено да се твърди, че събраните в този том лекции са просто ескизи към книгите му. Предмет на изследването е отношението “знание - власт”, занимаващо особено философа през последното десетилетие от живота му. В един историко-социологически аспект се изследват хипостазите на анормалността - лудият, престъпникът, чудовището (морално и политическо), мастурбаторът...

Морис Бланшо. “Литературното пространство”
Морис Бланшо. “Литературното пространство”. ЛИК, С., 2000.

Твърде повърхностно би било да се нарекат “литературни анализи” текстовете на Морис Бланшо - един от най-нестандартните съвременни френски мислители. Артистично миксирайки литература и философия, Бланшо си поставя за цел да докаже наличието на едно уникално пространство на литературното, в което сложно съсъществуват автори, произведения и герои; пространство, наситено с “блуждаещо слово”, самота, смърт. Персонажи на Бланшо са Маларме, Кафка, Хьолдерлин, през призмата на чиято творческа практика се изследват важните проблеми за същността на творбата, четенето, вдъхновението...

“Нова публичност. Българските дебати  1999”
“Нова публичност. Българските дебати 1999”. Съставител Албена Хранова. Център за изкуства “Сорос”. С., 2000

Том първи от реализацията на амбициозния проект “Нова публичност”, чиято цел, по думите на съставителката, е да покаже, че периодичният печат за култура в България все още съществува, да усили неговия глас. И най-важното - да помогне на артикулирания говор да се чуе сред крясъка и брътвежа, по правило владеещи родното медийно пространство. Сборникът излъчва образите на най-важните български дебати през 1999 г., случили се по страниците на изданията за култура: “Войната” (в Югославия), “Другото и същото”, “Науки, изкуства, институции”, “Медийният сюжет”, “Милениум 1999”.

Соломон Волков. “Разговори с Йосиф Бродски”
Соломон Волков. “Разговори с Йосиф Бродски”. Факел експрес. С., 2000.

Разтърсващите лекции на Й. Бродски върху любимите му поети (Цветаева, Ахматова, Фрост, Одън), които той чете в Колумбийския университет през есента на 1978 г. и които Соломон Волков слуша с възторг, стават повод за тази книга с разговори.

В нея, освен главите за литературните пристрастия на поета, голямо място заемат автобиографичните раздели: спомените за детството и юношеството в Ленинград, за “процеса Бродски”, за заточението на Север и последвалото изгнание на Запад, за живота в Ню Йорк, за пътуванията по света и т.н.

Една книга, в която израства образът на Достойния Поет на своето време.

Проф. Г. П. Генов. “Ньойският договор и България”
Проф. Г. П. Генов. “Ньойският договор и България”. Издателство “Ваньо Недков”. С., 2000.
Първото издание на “Ньойският договор и България” излиза през 1935 г. освен на български, още на английски, немски, италиански и френски. Чрез правни аргументи, снимков материал и статистически данни книгата разкрива юридически неправомерни или практически неизпълними постановления на Ньойския договор. За разлика от много други автори, разбулващи неудобни исторически истини, проф. Георги П. Генов - професор по междунарондно и международно частно право, редовен член на БАН от 1935 и активен общественик - разчита повече на аргументацията, отколкото на емоциите, от което печелят и читателите, и историческата истина.
Янис Райнис. “Самотността на света”
Янис Райнис. “Самотността на света”. Превод от латвийски Йордан Палежев. Издават “Данграфик-Варна” и “Денница-Русе”, Варна, 2000.

Тази книга, в по-голям обем, е подготвена за печат през 1979 г. и е включена в каталога на издателство “Народна култура” – София за 1980 г., но по “идеологически съображения” спрямо преводача, книгата е спряна от издаване.

Така книгата символично споделя превратната съдба на поета и драматурга Янис Райнис (11.IХ.1865 - 12.IХ.1929), преживял заточение, емиграция и осуетена кандидатура за Нобелова награда. Това вероятно определя основните теми на поета - самотата, космополитизма, дълбоко латвийското, световното отечество, самотността на света.

Въпреки на пръв поглед невзрачния си вид, изданието е ценителски подготвено - двуезично, на латвийски и на български, със скромен, но качествен снимков материал.

Петър Чухов. “Провинции”
Петър Чухов. “Провинции”. Издателство “Литературен вестник”. С., 2000.

Небезизвестният Чешо Пухов, този път с името, обърнато в прав(илн)ата посока, уж сериозен, ама не съвсем, насипал в уж просторна книга едни минималистични стихотворения с едни особенички метафори, които човек може да си тананика в дъжда като есенни мантри. Уж весели, а нагарчащи, стипчиви, внезапни като джин с тоник, разпределени в три категории - “странични шумове”, “с гръб към слънцето” и “запокитеност”.

Колегите от “Литературен вестник” са му ги издали в своята Библиотека "Поезия" под редакцията на Пламен Дойнов. Вие ги четете и си ги повтаряйте наум, на глас и на чашка.

Ако не друго, от “Провинциите” става хубав подарък за Новото хилядолетие.

Георги Господинов. “Естествен роман”
Георги Господинов. “Естествен роман”. Второ издание. ИК “Жанет-45”. П., 2000.
За хората, които виждат в книгите четива, а не обекти за критическа рефлексия, този роман е важен с откровеното говорене на изключително болезнени теми. За критиците той е важен със своята първост, постмодерност, фрагментарност, изобщо - със своята концептуалност. За всички останали хора “Естествен роман” сигурно също е важен – със своята естественост. Поради това излиза за втори път. Романът, както едва ли сте успели да забравите, е носител на Специална награда на Националния конкурс “Развитие” през 1999 г. Новият фасон обаче му отива повече от стандартно скучната униформа на Корпорацията. Сполучлив ход, следователно очаквайте “(М)истерията “Естествен роман 2”. От 12 декември по книжарниците.
Георги Господинов. “И други истории”
Георги Господинов. “И други истории”. ИК “Жанет-45”. П., 2000.
Познавате повечето от тези 21 истории – от предишните му книги, от вестниците, от протяжни пътувания в разни балкански влакове. Обаче ви се иска да ги препрочетете пак. Изгаряте от любопитство да (о)познаете и другите истории, новите. Темите са същите, героите – почти. Книгата обаче е друга – по-зряла, умерена, интелигентна, без да натрапва своята ерудираност, ризоматична, палимпсестна, филологическа. И най-вече – увлекателна. Стилът е по-скоро класически, което изненадва след авангардността на “Естествен роман”. Накратко, “И други истории” има всички заложби да стане “съвременна класика”. Поредната в библиографията на автора. Защото измъкването от капана на Георги-Господиновото очарование е трудна работа. Но това е друга история…
Вътьо Раковски. “Аз - Дон Кихот от Ла Манча”
Вътьо Раковски. “Аз - Дон Кихот от Ла Манча”. Издателско ателие “Аб”. С., 2000.
Юбилейната книга на В. Раковски, чиято премиера съвпадна с честване на 75-годишнината на поета, излъчва една особена философска промисленост и емоционална разнопосочност, задълбочавайки някои тенденции, набелязани в предишната книга на поета “По пътя за Емаус”. Любовта е отново в лирическия епицентър, но вече някак по-меланхолна и умъдрена, пронизана от усещането за несбъднатостта, изтичането на времето към Отвъдното, старостта... И все пак - има време за бъдеще, както гласи насловът на едно от най-важните стихотворения в книгата.
Българската литература

© 2000 Литературен форум