Литературен форум  

Брой 1 (442), 09.01. - 15.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

 

Кое според вас е българското литературно събитие на 90-те?

Съзнавайки, че отново повтаряме любимите си колеги от “Литературен вестник” и в същото време верни на обещанието си да ви представим колкото е възможно повече гледни точки към проблема “българска литература на 90-те”, зададохме на неколцина приятели на ЛФ баналния, но фундаментален въпрос “Кое според вас е българското литературно събитие на 90-те?”. Ето какво ни отговориха някои от тях:

 

Енчо Мутафов:

Трябва да се напрегна малко. Аз в себе си подготвих такъв отговор, но за живописта. А за литературата... не съм мислил много. В живописта тази година имаше една фантастична изложба, от която нямаше нито една откупка. Човекът беден, едва си прибра картините, от Силистра, Йордан Кисьов. Такава естетска, такава невероятна изложба! Такива са времената. Не смятам, че познавам много добре нещата, нормално е вие да ги следите, както аз съм ги следял на вашите години, аз вече не ги следя толкова внимателно. Но основното е това – да се преодолее тази дистанция между поколенията, да няма литературен вестник, затворен в себе си. Не за печатане – аз ще намеря къде да печатам, проблем няма. Но се създава един затворен кръг. Нека бъде кръг, но да слуша и други гледни точки. Което прави “Литературен форум”. Може би събитие на годината е и това, което направихте на конференцията за идентичността, получи се доста добре. Аз очаквах, че ще ме отегчи, но напротив – внимателно, с удоволствие слушах. Не всичко приемам, разбира се.

 

Пламен Дойнов:

Да, този въпрос се задава често напоследък. Трудно е да кажа едно събитие, т. е. това е един наистина непосилен опит да кажем едно събитие, още повече зададено така, като “събитие”. За мен събитие е действително свободното пространство на литературата, което позволи да се струпат в края на века огромно количество от най-разнообразни почерци. И това е, така да се каже, генералното, огромното събитие – това е средата. Една свободна среда за правене на литература. Една диалогична, плуралистична среда за правене на литература. Голямото събитие на българските 90-те години, което конституира и поколение на 90-те, това е свободата на словото. Именно свободата на словото позволи словото да заговори за самото себе си. Аз обичам да казвам напоследък, че това, което е душата за символистите, за писателите от началото на века - образът на душата - през 90-те това е езикът, т. е. езикът също се превръща в символ, какъвто е душата, в символ на литературата. Друг е въпросът, че не бива да му позволяваме да става непрозрачен символ и да си го употребяваме наготово и лесно.

 

Йорданка Кузманова:

Изключено е да се отговори на този въпрос. На този въпрос ще се отговори точно след 100 години. Иска се време. Предполагам, че на този въпрос най-точно може да ви отговори Светлозар Игов.

Българската литература

© 2001 Литературен форум