Литературен форум  

Брой 1 (442), 09.01. - 15.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

АТЕЛИЕ

Фред Еверт

Мистичният експресионизъм на Анастас Константинов

“В днешно време много художници”, казва авторът, “създават ориентирани към пазара картини, които стават за украса и са приятни за окото, но са лишени от смисъл. По мое мнение тези художници приличат на младоженци, които се интересуват не толкова от булката, колкото от зестрата. Убеден съм, че изкуството трябва да има мисия, която става ясна, когато човек се вгледа в историята на изкуството. Всяка творба би трябвало да притежава духовна стойност, която да обгръща всеки, който я погледне. Моите картини показват, че има Бог.”

Роден през 1956 г., Анастас израства в българския град Пловдив, където все още живее и твори в собственото си ателие в Стария град, живописания исторически център на града. Творчеството му е силно повлияно от древната култура и история на тази част на Балканския полуостров, която от незапомнени времена се нарича Тракия. Още като дете той е очарован и вдъхновен от цивилизациите на траки, гърци, римляни, византийци, турци и българи, чиито останки се виждат навсякъде.

Също толкова силен е интересът му към природата, към всичко живо. Кръгът на живота, безкрайната метаморфоза и симбиоза на всички живи същества търси и открива израз в неговите работи. Богато разнообразие на флора и фауна, често гротескно и метафорично, населява неговите картини. Астрални кучета, риби, птици; стрида като луната, луната като стрида; ябълка като женски гениталии; пеперуди, чиито крила образуват лирата на Орфей - отново смърт и прераждане, живот и смърт; и изобилие от фантастични същества, които сякаш са изскочили от въображението на един днешен Йеронимус Бош. Странно чуден свят на объркваща жизненост, на агресия и лиричност, свят едновременно сексуален и духовен, свят, в който дух и материя са едно.

Православното християнство, с неговото послание и мистицизъм, предоставя на картинния свят на Анастас други дълбоки и силни символи. Но неговата религиозност смело пристъпва границите на православието. В серия от сцени с разпятието, Христос се явява не като мъж, а изненадващо като риба, древния християнски символ на Божия Син. Разпнатата риба, с отворена в агония уста, представлява мотив с изразителна простота, сюрреалистичен шок за ума. Също толкова необичайни са неговите портрети на български светци. Те отиват отвъд едноизмерната агиография на традиционните икони. Те не са карикатури - въпреки че вярващите биха ги сметнали за такива; осезаемостта на светците е агресивно подчертана, те са надарени със собствена личностност, индивидуалност, характер - превръщат се в реални хора. Религиозните картини на Анастас - ако могат да бъдат наречени така - не се поддават лесно като обект на размишление и медитиране. Божието творение е отразено като постоянно предизвикателство към човека, към свободната му воля. Религиозното послание е еротизирано, еротизмът - одухотворен. Това се отнася особено за неговите еротични картини.

Мистичният експресионизъм на Анастас Константинов е винаги предизвикателен. Човек не може просто да окачи картините му на стената и да забрави за тях. Те са провокация, резултат от отдаване и принуждават зрителя също да им се отдаде...

Aнастас Константинов. Koсмически ихтеос II Анастас Константинов. Астрална риба Анастас Константинов. Св. Никола Чудотворец Анастас Константинов. Астрално куче 

(в книжното издание има повече произведения на Анастас Константинов!)

Българската литература

© 2001 Литературен форум