СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

Вера Динова-Русева

Почитам ви, както син баща си

В юбилейната година на Вазов разрових богатия архив на моя баща - журналиста Енчо Костов Динов (12.12.1887 - 4.11.1934), спомняйки си за намиращото се там забравено негово стихотворение, посветено на народния поет. (Енчо Динов е активен журналист, автор е на една книга със стихотворения в проза - “Приказки от някога” (1927); няколко негови ръкописа остават неиздадени поради преждевременната му смърт.)

В края на 1916 г., преминал през страданията и възторзите на своя народ от началото на ХХ столетие, 29-годишният тогава Енчо Динов отпечатва във в. “Мир” (бр. 5042 от 26 декември) отворено писмо-изповед до Иван Вазов. Сред другите посветени на народния поет стихове и писма от негови почитатели, редакцията се спира на тази съкровена изповед - навярно поради това, че тя е твърде симптоматична за литературните настроения и патриотични тенденции в тежката военна атмосфера. “Правим изключение за следващото писмо и две стихотворения - отбелязва редакторът, - които са най-пълен израз на онова, което се съдържа във всички писма и стихове”. Заедно с писмото на Енчо Динов е публикувано и неговото стихотворение, посветено на Вазов - “Роден поет”, проникнато от преклонение към родното. Запазеният в архива на баща ми ръкопис носи датата 15 декември 1916.

“Беше време - пише Енчо Динов на народния поет, - аз се зачитах във вашите песни и разкази с онова незадоволство, което терзае духът на младежа, що търси да чете във всякой ред само съвършената истина за новия път и новите идеи на живота. Искаше ми се друго да бъде вашето перо... Днес мисля и чувствам иначе. Събитията от балканската война до днес внесоха значителна промяна в моите възгледи... сега вече опознах за винаги ценната смисъл и съвършенната красота на вашето... творчество, което е и остава най-големия в българската поезия бисер. Покланям се и благоговея пред таланта ви. И почитам ви, както син баща си”.

Държа в ръцете си една реликва, пред която днес, 150 години след рождението на народния поет, също се прекланям, както се прекланям пред народолюбивото му дело - писмото, написано със ситния му почерк, с което благодари на баща ми: “Крайно поласкан и покъртен от вашето хубаво стихотворение, посветено на мене, исказвам ви сърдечната си благодарност за добрите чувства и лестна оценка... И. Вазов”.