Литературен форум  

Брой 2 (443), 16.01. - 22.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Иван Трашлиев

За два ранни превода на Вазови творби

 

ИВАН ВАЗОВ И ЗАХАРИ СТОЯНОВ

ОБЩО И РАЗЛИЧНО

Искам да приведа данни за първия отзив и първия превод на Иван-Вазово стихотворение на хърватски език.

Списание “Виенац” е седмично литературно издание в Загреб, започнало да излиза в края на 60-те години на XIX век и просъществува повече от четири десетилетия. През 70-те години негов редактор е големият хърватски поет и романист Аугуст Шеноа, който чрез списанието е първият популяризатор и преводач на българския поет.

Във “Виенац” години наред се поместват разнообразни материали за България - за нейната история, етнография, литература и народно творчество, дават се географски описания и се репродуцират графики, почерпани от труда на Феликс Каниц. Особено зачестяват писанията след Априлското въстание и по време на Руско-Турската освободителна война. Само през 1877 такива публикации има в броевете 1, 2, 5, 7, 10, 12, 23.

В бр. 24 от 16 юни 1877 г. “Виенац” (г. IX, стр. 389) отпечатва бележка за стихосбирката “Тъгите на България”, отбелязвайки, че това е една от редките български книги, попаднали в ръцете на хърватския читател.

А това е така, защото общуването е възпрепятствано от робството, в което е българският народ. За стихотворенията се изтъква, че са с политическо съдържание и се четат с голям интерес. За поета се подчертава, че е даровит, че създава истинска поезия и измежду произведенията му се отделят “Бунтът” и “Жалби”.

Тази оценка - голямо признание на поета Вазов - е първата в чужбина. Не е подписана, но по стила и изказаните преценки може да се предположи, че е на Аугуст Шеноа. Пряко доказателство за това е и фактът, че посоченото стихотворение “Жалби” се появява в последвалия бр. 25 на “Виенац” (21 юни 1877 г.), преведено като “Бугарска майка. По бугарске песме Ивана Вазова”. Преводачът е Аугуст Шеноа - посочен в съдържанието на броя.

“Бугарска майка” е авторизиран превод, който вярно и силно предава на хърватски език вълненията и мислите на българката, жертва на османските жестокости през Април 1876 г. Преводът е на равнището на оригинала, а това безспорно допринася за възприемането му, както и за непосредственото му обществено въздействие.

“Бугарска майка” е първият превод на Вазовото произведение на хърватски език. Според мен, ако не съм подведен, то е първият превод на Иван Вазов изобщо.

След това стихотворения на българския поет превежда Аугуст Харамбашич и ги публикува пак във “Виенац”. През 1886 г. в антология “Бугарски песме”, съставена от него, са поместени “Де е България”, “Радецки”, “Черна гора” и др.

През 90-те години идва ред на белетристиката му. Д-р Фран Гундрум-Ориовчанин го представя със статии и преводи, венец на които е преводът и отпечатването на “Под игото” през 1898 г.

 

Преводът на Вазовото стихотворение в сп. "Vienac'"***

 

Любопитно и показателно е как творчеството на Вазов прониква в Сърбия.

Насочени от библиографските податки към най-ранната датировка за произведения на Иван Вазов на сръбски език, в подстрочника на в. “Преодница” (Београд, бр. 1, 1884 г.) се натъкваме на бележката: “Вазов е български поет. (...) Пише и хубави разкази, един от които е преведен в подлистника на “Српско коло” през миналата година.”

Така се попада на много сигурна и категорична следа, която утвърждава, че именно през 1883 г. в Новосадския вестник “Српско коло" (бр. 19-22 от 12/24 май до 2/14 юни 1883 г.) е публикувано произведение на Иван Вазов - разказът “Хаджи Ахил”.

Само ще изтъкна две обстоятелства във връзка с появата на “Хаджи Ахил” на сръбски език. Преди него на страниците на “Српско коло” са отпечатани “Виелица” на А.С.Пушкин, “Клубът “Пикуик” на Чарлз Дикенс. Ясно е в какво “общество” е въведен с първата си голяма творба белетристът Иван Вазов.

Впечатлява и краткото време, през което разказът стига от Пловдивското списание до Новосадския вестник.

Така стихотворението “Стари книжар”, сочено за първа, се оказва втора Вазова творба на сръбски език. В цитирания по-горе подстрочник на “Преодница” заслужава внимание додаденото, отнасящо се за стихотворението: “то е изпълнено в Народния театър в Белград от столичния артист Светислав Динулович, облечен в българска национална носия.”

До Балканската война Иван Вазов е най-често превежданият български поет на сръбски. През 90-те години се явяват такива негови произведения като “Грамада”, “Васил Левски”, “Линее нашто поколенье” и др. В антологията на Владимир Станимирович “Из Iуго-словенске лирике - словеначки и бугарски песници” от всичките 29 стихотворения на български поети 22 са от Иван Вазов.

От белетристиката му освен “Хаджи Ахил” на сръбските читатели са представени “Иде ли” по повод 10-годишнината от войната, произведения от “Драски и шарки”, а в Мостар през 1904 г. е отпечатан “Кратке приче” - първият сборник разкази от Иван Вазов и изобщо на български писател в Сърбия в превод на С.А.Попович.

Българската литература

© 2001 Литературен форум