Литературен форум  

Брой 2 (443), 16.01. - 22.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Ангелът на историята

Дворцовият бюлетин съобщава

 

Фотография: Борис Мисирков (из книгата)...че в Царския дворец отбрана компания отпразнува появата на новата книга на Любомиръ Милчевъ “Далматинецътъ Марципанъ. Декоративен мемоар”. Барон фон Мюнхаузен, La Principessa Marzipa-nessa, Dr. Juliana la Corteg-giana и le bon enfant de la vache Iss de Missirkoff (photo-tipographe) поканиха гости в зеления (Grunende) дворцов параклис и принадлежната му веранда (локал “Галерия”). Безусловно това бе една импозантна етикеция, неможеща да остави спокоен духа на о бозе почившия цар Фердинанд. Гостите бяха посрещани с уважителна маниерност от писателя, обут в балните обувки на Бурмов, (а не на Буров, както подведе читателите си “Демокрация”) и съпровождан от тъй симпатичния му, зеленоок шамбелан, чиято празово-зелена ливрея и огромен петколенен сребърен канделабър разшириха от завист очите на лакеите на Константина и Кристина екс Авангард и Ариергард. Комедиантите Прагер и Ивон разиграха галантен етюд по книгата, подпомогнати от внушителна зофа, цукало и кутийки оризова пудра от 1932 г., впрочем - непокътнато запазена. Кунст-connaisseur Джулиана ла Кортеджиана в бледозелена прерафаелитска роба, доставена час преди тържеството от Кеймбридж, децентно обърна внимание върху “гения на меланхолията и пронизаната от смъртта идилия на града”. Както и на знаменателния факт, че книгата въвожда нов жанър в българската литература. Авторът възнамеряваше да танцува степ, ала швейцарската крава Милка не бе предвидяла фондационен авуар за обучението му, а както е известно виртуозният стилист Милчевъ в никой случай не си позволява лаически екзерсис. Фотографиите на г-н Мисирков великолепно се декорираха в зеления сумрак на бившия параклис и така в един увеличен формат дадоха благородно впечатление за снимките, с които той е илюстрирал книгата. На рядък запис Max Raabe упоително пя: шьонер жиголо, армер жиголо... Елегантна дама с абаносов бастон си поплака, а друга припадна и се прибегна до неизбежното стъкълце с амоняк. Милчев тайничко се подкрепяше със зелен шартрьоз. И, о странно вмешение на отвъдното, два кристални съсъда се разсипаха на каменния под. Тук кралският фотограф Ив Хаджимишев, пребледнял, но самообладан, забеляза, че такива чудосии се случвали и в някои замъци на Острова. Егоцентричната Мариета Ценова (стайлинг редакторка на “Егоист”) първа си закупи многострадалний мемуар, изложен за продан в живописния “Луи Вюитон” (сиреч - куфар-гардероб, подарък от антиквитет “Вига”). Меценатите на автора - семейство Пейчеви ди Прошуто ди Парма - поднесоха на Първата Дама на Автора Минева-Милчева пищни съцветия, опитаха солени бадеми и обмисляха бъдещите си благодеяния. Г-жа Румяна фон Ройтерс валсира с висш финансов служител с черно борсалино, а г-жа Вагенщайн, обладана от въздържанието на швейцарския франк, се задоволи само да тактува с крак. Академици от Южна Африка, пребиваващи за коледа в страната, трогнати и фасцинирани от блясъка на ресепсията, отнесоха за спомен фотоси на сущий автор в неколко позички и с лорнет. Горяна, Инфанта Мадридска, украсена с царско бижу, устрои корида на погледите емпромптю. А достойният метр д’отел на празненството г-н Павлов потракваше кастанетите на несъкрушимо доброто си настроение и завладя дамите със салонни каламбури. Колкото до бюфета, той бе сюблимен, украсен с бронзови амури и ... атенсион, с коварна бледозелена ябълка, напоена с отрова от аптечката на Уенрайт. Сред бляскавото шествие особено впечатление направиха: Симона Мирчева дьо Бувоар, Алекзандър, три коктейла, моля, и очарователните Марина фон Кьопенхаген и Антоний Георгиев, присъстващи с позволението на Кралицата на Дания. Редакторът на газетата “Литературний форум” г-н Антов придаде критично-литературна тежест на събитието и закупи своя екземпляр с валута. Баронеса Гендович изпрати поздравителна депеша от Баден-Баден. Като не можеше да даде сърцето си на една красива тъмноока актриса, Милчев я удостои със свеж ананас, който тя със задоволство отнесе. Порцеланеното момче Никола не се счупи до края на тържеството и е вероятно да бъде разиграно на търг на “Сотби”. Принцеса Марципана бе удостоена с ордена на Златния Кокал задочно, тъй като предпочете лов на фазани пред сложната етикеция на промоцията. Ала други далматинци цяла нощ играха в дворцовите градини.

Поради приватно-езотеричния привкус на събитието електронни медии не бяха допуснати и тъй то се яви и отлетя като мимолетен, таен блян - най-скъп дар за избрани.

Не присъстваха, неизвестно защо, г-жа Филанкишиева (виж мемоара, с.100) и г-н Никой си, който бърка Милчев с Лудвиг Баварски.

Българската литература

© 2001 Литературен форум