Литературен форум  

Брой 2 (443), 16.01. - 22.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Митко Новков

Посредствеността не е порок или краят на личността

 

Количеството е качество. Това, изглежда, е символ-веруюто на всяка реклама: тя е толкова по-добра, колкото по-голямо е количеството изкушени потребители. По вида посрещат, по бройката изпращат; рекламата е прагматика, маскирана като изкуство, и всеки опит да забрави тая дегизировка я праща на бунището на пазара. Хватката с числото е желязна, ето защо понякога и самото верую влиза в рекламна употреба: преди време бирата “Плевен” вървеше с микрофон по улиците и събираше възторзи за себе си; днес шоколадите “Своге” правят същото, лансирайки услажданията на тийнейджърите (и не само) като доказателство за качество. Новият продукт на Kraft Jacobs Suchard не ни предлага някакви неземни блаженства и екзотични преживявания, а простичко се обръща към редовия минувач, към средностатистическия гражданин, към шумния пубер, към безгрижния мушморок и “право, куме, та в очи” пита: “Харесваш ли ме?” Всички те, разбира се, поставени така натясно, няма как въодушевено да не отговорят: “Да!”. Стратегия, залагаща не на необикновеното, а на обикновеното, не на отличаващото се с блясък, а на неразличимото присъствие, на нищо и никаквото съществувание, което - без никакво съмнение и без капчица ирония - е истински “трепач”.

На прелома на хилядолетията - фундаментален, коренен прелом в рекламата: звездите напускат нейната сергия, за да отстъпят с наведена глава централната роля на обикновения човек. Целта на продукта вече е не да примами потребителя с вдигане до световните кумири, размахвайки под носа му факта, че Мерилин Монро носи същия сутиен или че Ева Херцигова вади от хладилника “BU”, а да слезе до него и да се самопосочи като негов най-добър и сигурен ежедневен приятел и помощник. Дори Харви Кайтел крачи в тази редица: той е обикновеният, невидимият, масовият човек, постигнал с много зор необикновеността. Посредствеността вече не е порок, а статистика; въпросът е не да угодиш на копнеещите за слава единици, а на масата, която всеки ден диша, живее, работи, без да пише стихове и без да мечтае за светлините на рампата. Свидетели сме на края на личността, на изличаване на индивидуалността; колкото по-сив и незабележим е рекламният образ, толкова по-лесно и гладко ще стане уединяването с него: новият повик е “Бъди като всички!” - яж “Своге”, пий “Плевен” и изпирай с “Tide”, без да забравяш новата “Acce”.

Българската литература

© 2001 Литературен форум