Литературен форум  

Брой 2 (443), 16.01. - 22.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Петьо Пейчев

Геоси

Трансатлантик

Сред келтските костици
търсиш знойната отрова,
така убийствена със цялата си мощ 
и гърло,
              отривиста,
свършваща от раз,
без стъпала и мераклии,
побледнели от усърдието да се учат?

Ирландия, Шотландия
и други едри гъби със лунички
във вътрешния двор.
Там дюкът често разиграва хрътките си -
разюздано петнисти,
учи ги да помирисват въздуха,
да се промъкват в чужди помисли,
такива гъвкави и прешленести.
А иначе - съвсем разюздано петнисти,
като разгърдена жена
със разлюлени острови
                            и умножени образи,
разгърдена, не в смисъла на оня век:
жената е накърмила детето,
но в мислите си още продължава
и тъй с незакопчана пазва
подхваща едрото тесто,
намръщва се и става мъж
с лопатести ръце?

А хрътките със нищо незачитаща флуидност
са плиснали отсам,
по тези времена, разпарцаливени от лай
и пак така като на сън
са се завърнали при неразбиращия господар 
                                          с первазни вежди,
приспали са го със осморките си,
усукали са го в пашкул
и фракът му се е превърнал във ковчег,
а те във стар цилиндър с излиняла периферия 
са минали оттатък.
                          Преплували са Атлантика
и са започнали наново времето
тъй както им  диктува тънкия писец на костите им,
семплата им сглобка? 

Сега скимтят
в подножието на прощалните нивІ на секса
край заучените положения
                     и съвокупленията им със камерата.
Близка камера от упор,
десетдюймово оръдие, продънило се в гърлото си...
и значими капки пот.



Имена

Само името остава,
а плътта се сменя,
а плътта изтича.

Само името остава -
първата захапка,
следващите донареждат зъби,
етажират
и лицата им на зъби-единаци заприличват,
името излъчва изобилни блясъци
и не помни никой смисъла му.

Само името остава,
имената ти, Америко,
жигосани върху бизонска кожа -
Юта, Орегон, Небраска и Невада
и Айова и Айдахо,
хеликоптери “Команч”, “Апахи”...
Индианците се хилят в кръг
доверчиви в ритуала
и ритмчично се поклащат.
Индианците със зъбите си се прощават,
ама хич не им се вярва.
Тежко падат имената им,
а пък те отстъпват във мълчанието
и кръвта им в безсловесното попива...
Вече няма как 
дори рогата на одрания събрат да си поискат.



Черен свят, бял свят

Когато негърките си тръгват от цеховете в 
                                         крайните квартали
и се проточват в спиричуъла,
и залезът минава в друга гама,
голямата зъбчатка се завърта оскъдно -
само един зъб.
Когато се приберат по къщите си -
още един,
когато мъжете им се върнат пияни след няколко
     часа -
още един,
когато го правят -
още един,
когато сутрин тръгват за работа
и затръшват вратите след себе си -
още един.
Животът на белите минава през по-малките 
              зъбчатки,
при тях всичко е по-пъстро и по-плавно.
Те се сещат за голямата рамка,
само когато ги сполети голямото зло -
отронил се е голям зъб, твърде голям,
значи не е от тука -
а черните винаги в себе си я носят
и не се радват прекомерно на хубавото
и не се впечатляват особено от лошото?

Белите са доведени деца на подлъгана жена,
черните са деца изпъдени в познатото.



Китайско утро

Тогава 
сред блестящите провесени риби на тържището,
едри като мутирали удивителни,
изплува китайското лице
и рицарските брони
                        наистина вече не значат нищо.
Изплува лицето с хоризонт от пясък 
и железариите увисват.
А без тях още по-зле:
розово-бели излишества от западна плът,
миризливо-амбициозни очи
и всичко това на подноса.
Само гарнитурата липсва,
а трябва да е  нещо пµ така,
тукашната растителност е прекалено сочна,
прекалено цветиста, всичко си казва,
трябва да е нещо пµ така
                                 като за последно.
Всъщност
ето го ориза,
ето го пясъка.



Сумо

Тези безнадеждни сумисти
с имена, които произлизат едно от друго -
Такананоми, Таканауми...
Две големи капки - сблъскват се...
и не се отронва по-малка.



Арабски свят

Тук голямата жътва е минала
или периодично минава.
Това е друг свят - нахвърлян на снопи
по равното дъно на огромния котел,
а луната е забита дълбоко в небето, дълбоко в 
                                                       небето...
Под арабското небе всичко е далечно
и никой за никъде не тръгва.
Затова са такива буквите им -
дребни змийчета, налягали край пътя,
обикновено пътят сам тръгва нанякъде -
изхлузва се в себе си,
те надигат глави да запечатат мига,
когато спре - пак.



Българският тунел

Така опредметена -
с химически червената си коса,
с оскъдните си вежди
и лице, отстъпено й за вечно ползване
тя ни беше изпреварила
всички нас - тленните пътници
в червото на икаруса.
И си четеше “24 часа”
                      с очи от зелен камък,
застинала
         в несправедливо лапидарна комбина с 
                                               еднодневката,
стоеше си изправена като свещ в сгъвката,
и някакво потайно горене
                        избелваше и избелваше лицето й,
назидаваше нас тлените,
                       мрачната ни телесност?

Едно истинско изпитание за либидото.
С такова момиче
бих легнал само на второто дъно на нощта,
на второто дъно,
само когато няма повече какво,
няма повече какво...
и бих се учил на неподвижност.



Геоси

И така както летяхме надолу по меридиана
към края на Африка,
а под нас бе целият бъбрек
с невидима циркулация,
                   но с пикочна директност,
си помислих,
че Южна Америка и Африка трябва да са 
                                        вътрешните органи,
с всичките им горчивини, киселини
и бурна биохимия,
а Северна Европа и Америка са крайниците,
плещите, показалците
и другите израстъци на външното поведение,
а пък Китай е скритото поведение,
а останалата Азия без Индия е торсът,
а пък Индия, естествено, е увисналият черен дроб
от хилядолетия отдаден на жълтеницата си,
а Австралия...
Австралия е далакът без който може
(просто още един англоезичен дубликат),
а, ако ще става дума специално за Англия,
тя е носът на цивилизацията,
а Япония е изсфирясалият навънка белтък,
поради огромното напрежение в скритото поведение...
И ми се стори,
                          че погледнати по този начин,
нещата са доста по-откровен и чисти
от световната политика
с цялата й телесност, почесвания
                         гимнастики, изприщвания,
благи жестове, коварни замижвания
потайно костюмирано потене
                            и съвсем осезаемо вкисване?
А стюардесите бяха страхотни момичета
и гледаха много човешки,
и дължината на полите им беше идеално оцелена,
идеално оцелена -
точно по талвега
и каква кожа, Господи,
каква кожа...

Българската литература

© 2001 Литературен форум