Литературен форум  

Брой 2 (443), 16.01. - 22.01.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Предп(р)oчетено от ЛФ

“ЛИК” навлезе в 30-ата си година

 

ЛИКЗнаменитият френски философ Пол Рикьор (на снимката вдясно) разказва за най-новата си книга “Паметта, историята, забравата” в голямо интервю в бр.1 за 2001 г. на сп. “ЛИК”.

Изданието на БТА представя английската писателка Джанет Уинтърсън, която се вдъхновява от стила на комуникацията в киберпространството.

“Гойтисолокомедия” е озаглавено интервю с испанеца Хуан Гойтисоло, чийто последен роман е обявен от малцина критици за шедьовър, но пренебрегнат от печата във Франция.

Чрез репортаж на писателката Ерика Джонг “ЛИК” представя имението на Гор Видал, разположено край Неаполския залив.

За фестивала “Балтийски дом” в Санкт Петербург и успеха на трупата на Софийския сатиричен театър с “Предложение” от Чехов разказва Калина Стефанова.

От Стокхолм за лебедовата театрална песен на великия Бергман - “Соната на призраците” от Стриндберг - съобщава Георги Тошев.

В рубриката “Българите” под заглавие “Хамелеонът Фичо” е представен сценографът Никола Тороманов.

Кой е бил спонсор на Джузепе Верди? - тази интрига е развита в няколко публикации.

На корицата на “ЛИК” е актьорът Жан Рено, лауреат на европейската филмова награда за 2000-та година.

В броя са представени още: певецът Пласидо Доминго, пианистът Кийт Джарет, балетистите Дарис Бусел и Игор Зеленски, кинорежисьорът Матийо Касовиц, романистът Мишел Уелбек...

Мирча Елиаде. “Ковачи и алхимици”. Изд. “Хемус”, С., 2000.
Мирча Елиаде. “Ковачи и алхимици”. Изд. “Хемус”, С., 2000.

Според вярванията на древните хора минералите са неразривна част от святата същност на Майката-земя и набъбват в утробата й като ембриони. Тяхната обработка следователно й помага да “роди”, да произвежда, да се реализира. Ковачите и алхимиците от прастари времена привеждат в практическата си дейност именно този мит, допринасяйки за трансформация на материята.

В тази книга знаменитият учен-религиолог и изследовател на световната митология Мирча Елиаде (1907-1986) поднася резултатите от своите проучвания на тази тема, прехласващи и изненадващи като самата нея. Освен богата научна стойност, съвременният читател може би ще бъде провокиран и от поезията в тази книга, от носталгичното преоткриване на първичната истина в отдавна клишираната идентификация между Земята и Майката.

Рая Кунчева. “Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега”. ИК “Аура”, С., 2000.
Рая Кунчева. “Метрика. Свободен стих. Сонет. Стихознанието преди и сега”. ИК “Аура”, С., 2000.

Важна книга, концептуализираща ключовите идеи в стихознанието.

Продължавайки фундаменталните за българското стихознание открития на Мирослав Янакиев и на места полемизирайки с тях, трудът на Рая Кунчева доказва, че в сравнение с 60-те години, съвременните изследвания на стиха се полагат в контекста на литературоведско мислене, за което е характерно преди всичко съмнение в изходните понятия. Книгата осмисля и преосмисля двойни понятия, като език и реч, значение и интенция, стих и жанр, метрика и ритъм, конвенция и иновация. В диалог с тезите на автори като Якобсон, Мукаржовски, Томашевски и др. книгата проследява съответствията между теоретичните идеи в литературознанието и стихознанието, свързани с определени представи за литературата - литературата като език и литературата като речеви акт.

Владимир Левчев. “Небђсни Балкани”. ИК “Орфей”, С., 2000.
Владимир Левчев. “Небђсни Балкани”. 
ИК “Орфей”, С., 2000.

Ятовата гласна в заглавието на книгата съвсем не е случайна прищявка. Тази буква, прогонена от българския алфабет (за слабостта на Вл. Левчев към прогонените букви знаем от друго негово стихотворение) осъществява глобалната метафора на книгата - Балканите като небесни, т.е. като не-бесни:

От естетическа дистанция,
когато стават небђсни
и бесовете им изчезват в сенките -
Балканите са смайващо красиви.

Стройната композиция на книгата, състояща се от един “балкански” и един “американски” цикъл, разкодира внушението за географската, психологическата, езиковата амбивалентност на Аз-а; Диалогът между двата свята, сред които е поместен той (и които сам помества у себе си). И все пак географията, за която става дума в книгата, не е физическа, а духовна.

Тома Марков. "Героин. Rec". Свободно поетическо общество, С., 2000.

Тома Марков. "Героин. Rec". 
Свободно поетическо общество, С., 2000.

Каквото и да кажем за тази стихосбирка, то ще е сигурно по-неинтересно и по-невярно от това, което лирическият герой е казал сам за себе си:

 

Когато цитира себе си, Уитман казва:
- Аз съм Уолт Уитман
сърцето на Манхатън!
когато
аз рецитирам
на мен ми личи - сякаш
казвам:
- Аз съм Тома Марков
маркоман от Сан Стефано.
Аз съм само
едно име, което
отива на работа.
Човек, който иска
да напише поема.
Определено лице
което неопределено
си търси езика.
Върви.

И си мисли за това
че тишината на парка
Заимов прилича съвсем
на часовете след
полунощ в Благоевград
на часовете след
полунощ, които особено
силно ни приближават
към потъването на
Венеция.

Една книга, която не предявява очебийни претенции за присламчване към един или друг моден етикет, но доказва, че може да се пише едновременно модерно и интересно.

Театър

Тематичният акцент в последната за 2000-та година книжка на сп. “Театър” (бр. NN 9-12) е посветен на столичните общински театри. В поредица интервюта екипът на списанието прави опит да осветли редица най-важни проблеми на четирите софийски общински театъра: “София”, “Зад канала”, “Възраждане” и Централния куклен театър. Читателят ще бъде заинтригуван и от изповедите на обичани актьори от различни поколения: Виолета Донева, Коста Цонев, Анета Сотирова, Христо Мутафчиев, Ирини Жамбонас и др. Извън това - любопитни текстове за Иржи Менцел (за когото киното е като съпруга, а театърът като любовница), Иван Вазов (като мелодраматург), Мейерхолд (60 години от разстрела му), Иван Радоев (в разговора на Тодор Попов и Найден Вълчев).

Поредната силна книжка на едно списание, чието най-слабо място - особено в контекста на отскорошната конкуренция на "Homo ludens" - се очертава дизайнът. Очакваме промени през новата година.

"Снежната царица". Изд. "Пергамент", С., 2000.
"Снежната царица". 
Изд. "Пергамент", С., 2000.

"Снежната царица" - първа книжка от поредицата "Огледални приказки" на издателство "Пергамент" - е английско-българско двуезично издание. Книжката - адаптация по Андерсен и братя Грим - предлага един увлекателен начин за усъвършенстване знанията на децата, изучаващи английски език първа и втора година. Към адаптирания текст, допълнен от оригинални красиви илюстрации, има приложен удобен речник на по-трудните за малките читатели думи. В края на книгата те ще намерят и игрови граматически упражнения, особено полезни за затвърждаване на наученото.

Българската литература

© 2001 Литературен форум