Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Блага Димитрова

Разговор с близкия приятел, който замина далече

- Знаеш ли, Стефчо, какво са открили?
- Какво?
- Не можеш отгатна!
- Свръхнова звезда, или прастара монета?
- Не! Представи си, формата на Вселената!
- Така ли? Как са я открили?
- Не разбирам как: по светлините, които се 
                                          наслагват...
- Е, каква е Вселенската форма?
- Дръж се да не паднеш от твоя небостъргач!
Плоска като лист хартия!
Каква нелепост, приятелю!
Тия днешни компютърни физици с виртуални 
                                        теории!
Нямат въображение! Вярваш ли им?
- Я, виж ти! Много интересно! - замисля се Стефан
                                                Гечев,
загледан някъде в пространството над Витоша. -
Защо не? Плоска като лист разтворен, 
на който е написана най-величавата поема
с променлива, неуловима форма, преливаща
от сюрреалистична до строго класическа
и същевременно в безброй други невероятни форми.
И всеки от нас оставя върху тоя светлинен лист
от своя образ и своите стъпки бегъл отпечатък.
- Ах, ти, фантасте! Ето я, Вселената!
Усмихва ни се с твоя детски син, святкащ поглед
                                               на поет.
И ни казва с твоя тих, спокоен, мъдър глас:
- Безкрайно различна ще да е формата
на нашата Вселена, изплетена от светлина.
Зависи под какъв ъгъл я гледаш.
Стига да имаш очи да съзреш нейното лъчение...
- Стефчо, незаменими приятелю!
Ти постоянно ни отваряше очите за поезията
на света около нас и в самите нас.
И ще продължаваш да ни отваряш жадните очи
с твоите неизчерпаеми словесни озарения.
Бъди благословен!

                                            28.Х.2000, събота
Българската литература

© 2001 Литературен форум