Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Елена Огнянова

Виртуозите на “Хонвед”

В края на миналата 2000-на година в София, в Театъра на българската армия, гостува унгарският фолклорен танцов ансамбъл “Хонвед” с художествен ръководител Ференец Новак. Той взриви интереса на публиката, препълнила салона, с разнообразието на танците, които бяха изпълнявани виртуозно и с неотслабващо темпо. Младите изпълнители - мъже и жени, владееха танците до съвършенство не само в стъпките, в движенията, но и в самото настроение, в изражението на вдъхновените им лица при играта. Зрителят оставаше с впечатление, че тези двадесетина изпълнители са един човек, отдал се с душа и сърце на танца, забравил сцената и любопитните очи на публиката.

Един след друг се редуваха народни танци от Карпатския басейн: салталера, танц със саби, но при овчарски изпълнения с тояги. Този танц се намира под значително влияние на европейската мода, понеже се изпълнява и в различни австрийски, немски, френски, тиролски пастирски селища, напомня дори за известни пастирски общества на Изток и великолепно пресъздаден в Грузия, получил необикновена популярност с музиката на Арам Хачатурян. Разбира се, народите в Карпатския басейн имат редица вариации, които го отличават от останалите, но неизменно напомня за европейската му известност. Интересен беше и “пастирски танц”, познат в Трансилвания още от XVII век, когато Централна Унгария е под турско робство и тук, в източната част на страната, са живели заедно унгарци, румънци, цигани и др. и безспорно са оказали взаимно влияние върху фолклора си. Под такова взаимно влияние са и “Мъжки танц” с унгарски и румънски вариации, “Танц с въртене” - унгарски вариант, в който се надиграват момче и момиче. Интерес представляваше и “Цигански танц”, както обяснява Ференец Новак, битувал от XVIII-XIX век в градска среда. Особена сръчност проявиха танцуващите, акомпанирайки си с дървени лъжици, в синхрон със стъпките.

Показан беше и танц, който представлява момент от набиране на войници, един чисто мъжки танц, който пресъздава настроението на младите при постъпването им в армията.

Накрая, като връх на изпълнителското изкуство, беше показан “Чардаш” - фолклорното лице на Унгария от столетия насам. Той беше изпълнен в началото без музикален съпровод, само с пляскане на ръце по коленете, пред гърдите, зад гърба, сякаш мъжете танцьори се стремяха да покажат сръчността си при това пляскане, синхрона между участващите, удивление при пластичните движения и фигури. Но когато към тях се присъединиха и момичетата, отначало по три - хванати в кръг - и засвири великолепният оркестър “Хегедьош”, което в превод на български значи “цигулар”, чардашът завладя публиката до краен предел.

Интересно е, че такъв малък танцов състав, който изпълняваше танците през цялото време, като участниците бяха облечени с един костюм, само жените сменяха престилките си и тяхната разноцветност говореше за някакъв сценичен ефект, без да има вокални или музикални изпълнения, поне за отмора на танцьорите. Това до известна степен се компенсираше от обяснително-описателен текст за всеки танц от ръководителя Ференец Новак. Той запознаваше публиката с особеностите на отделните танци и времето, когато са били създавани, като при всички случаи допълваше за неизменното взаимно влияние върху фолклора, което си оказват народите, живеещи в дадена страна.

Ансамбълът “Хонвед” е създаден през 1948 година и вече половин век показва изкуството си не само в Унгария и близките европейски страни, но също и в Мексико, далечна Австралия, Москва и др.

Българската литература

© 2001 Литературен форум