Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

КНИГИ

Летература

Победителят получава всичко

През ноември 1997 г. списание “Lettre International” - Германия, Ваймар - културната столица на Европа за 1999 г., и Гьоте институт обявиха конкурс на тема: “Да освободим бъдещето от миналото? Да освободим миналото от бъдещето?”. В най-новия брой на сп. “Летература” са публикувани седем от отличените есета в международния конкурс. Владимир Баранов с “Победителят получава всичко!”, Ивета Герасимчук с “Речник на ветровете” (първа награда!), Луис Уолчър “Езикът на времето” и есето на Си Чуан “Да освободим бъдещето от освободаждаване на миналото”, което е отличено на седмо място. Под рубриката “Balkan blues” са публикувани есетата на Велимир Кургук Казимир “Домове” и Кристоф Вал-Романа “1999 - година на мегадълга, за който няма давност”. (И двата текста си поделят общо трето място.) “Носталгия: създаваме минало, за да съдим настоящето и да управляваме бъдещето” на Джеймс Макдоналд Джаспър е текстът, който журито е поставило на девето място.

Преподавател по приложна математика, студентка по международни отношения, професор по право, журналист и издател, Кристофър Вал-Романа, който се определя като безродник и безкомпромисен представител на “историцистичните идеалисти”, Джеймс Джаспър, който подготвя книга за Прирдата и Носталгията - авторите безспорно са мнго различни, много особени.

Въобще този път списание “Летература” е едно особено четиво. Може би е от значение фактът, че от общо 2203 есета - участвали в конкурса, тук са представени само седем. Най-добрите.

Алберт Бенбасат. “Литературни приключения”. Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000.
Алберт Бенбасат. “Литературни 
приключения”. 
Изд. “Слово”, Велико Търново, 2000.

Редактор на кнгата е Емил Басат. А самата книга излиза като един особен жест на внимание към автора си ( все пак Алберт Бенбасат отпразнува 50-годишнина).

Борис Шивачев, Атанас Далчев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Щастливеца - това са главните герои в “Литературните приключения” на Алберт Бенбасат. “Заниманията с литература отдавна са скучна и непрестижна работа... Децата в училище не обичат литературата... Литературата говори елементарно... Литературата говори сложно и високопарно за себе си...” - пише авторът още в предговора на книгата. И в противоречие с последната теза, оттук нататък - говори книгата. Ясно. Увлекателно. Убедително.

 

Списание “Сезон”. Лято, 2000.
Сп. “Сезон”. Лято, 2000.

В “Сезон” - тримесечното списание за литература, сега е лято. Стихове от Екатерина Йосифова, проза от Силвия Чолева, разкази от Георги Господинов, пак стихове от Илко Димитров, още стихове от Кристин Димитрова, “народни будители” от Георги Данаилов, “Престъпници” от Стефан Кисьов и още, и още.

Рецептата включва поема от Йордан Ефтимов, изследването на Катя Атанасова “Дневниковият почерк”, Борис Минков и “Към въпроса за употребата на лириката на Ерих Кестнер”, Елин Рахнев и пиесата “Прозорецът на Йонеско”, и друго. На първа страница на списанието има цитат от Йордан Йовков: “Хубавият език се изплъзва из ръцете ни. Това ято от скакалци опустоши полето на литературата, върху това поле не остана никаква зеленина.” Нищо подобно. Отново хубав сезон. Отново лято. Зеленина - колкото искаш.

Списание “Пламък”, бр.11-12, 2000 г.
Сп. “Пламък”, бр.11-12, 
2000 г.

Новият брой на сп.”Пламък” е посветен на творчеството на Йордан Йовков. Освен литературоведските текстове на Иван Сарандев, Людмила Григорова, Ивайло Христов, Петър Увалиев и Маринела Паскалева, дори графиките в броя (дело на Мария Недкова, Иван Нинов и Евгений Босяцки) интерпретират темата “Йовков”. Една голяма част от книжката е отделена на творци от Добрич (представителна извадка, както се казва!) И за да бъде литературната география пълна - следват “Творци от Сливен”. Освен това добро представяне на авторите извън София, в броя може да се прочете още: резултатите на приключилия през миналата година литературен конкурс “Дора Габе”, стихове от Марио Николов (в рубриката “Внезапното поколение”), изследването на Пламен Тотев “Чете ли българинът днес и какво харесва?”, писателски календар (отбелязани са юбилеите на Антон Дончев и Никола Инджов), Устава на Сдружение “Български П.Е.Н. - Център” и още, и още. Въобще - два броя в един.

Мариан Мастагар. “Всичките затворени врати”. Издателско ателие “Аб”, С., 2001.
Мариан Мастагар. “Всичките затворени врати”. Издателско ателие “Аб”, С., 2001.

Тази книга има предистория. Например - заминаването на Мариан за Канада (окончателно или поне без намерение за завръщане) преди няколко дни. Или онзи прозаичен документ на четвърта страница от поетичната книга, който всъщнст представлява отказ на виза. Такива работи. Оттук и “всичките затворени врати”. Желанието за бягство. Бунтът. В стихвете. В езика. Разкъсването на границите. Преодоляването на границите. Сигурно е лудост да издаваш книга, когато стягаш багажа. Когато не оставяш нищо след себе си. Сигурно е хубава лудост. Например поетична.

 

Посока тук

 

“Не плачи и не плюй на север”

Лао Дзъ

За севера не знам
при нас е друго
слюнчим и си плачем Тук


Учителю Лао
чух че тогава сте имали избор
четири-още законни посоки

Атанас Гунов. “Братът на Александър. Книга за мъдрите”. Изд. “Павлина Никифорова”, С., 2001.
Атанас Гунов. “Братът на Александър. Книга за мъдрите”. Изд. “Павлина Никифорова”, С., 2001.

Книгата на Атанас Гунов “Братът на Александър. Книга за мъдрите” трудно се подава на определения и трудно се вмества в калъпа. (Така както трудно може да се вмести в няколко думи и биографията на нейня автор, например.) “Гунов осъществява мистификация, която днес буди паметта ни само за притчовото писмо на Николай Райнов. И аз не знам друг съвременен ответник на тази традиция.” - пише в началото на изданието Марин Бодаков.

Книгата обединява осем тетрадки, всяка от които препраща нанякъде. Така, например, първата тетрадка е “Детство. Природа. Душа. Идея”, втората е за “Хората”, третата е “Възвишеност”, четвъртата - “Зло. Диалектика” и т.н. Препратките всъщност са много. Една част от тях водят към граф Дьо Лотреамон и “Песните на Малдорор”, например. Друга част към Светото писание. Или Ницше. Към Гласът в пустинята. Към Сизиф. Към Исус и Мефистофел. Нанякъде. Фрагменти от много случки, притчи, които не носят поука, истории, които се преплитат с действителността, тетрадки, откъси, които сякаш не са подредени и които очакват подреждане. Откъси, тетрадки, притчи, истории, фрагменти, които всеки може да си подреди всъщност.

Цвета Делчева. Слънцето си е на мястото. Изд. "Аквариум".
Цвета Делчева. Слънцето си е на мястото. Изд. "Аквариум".

Магрит като конфекция

Сигурно се е случвало в светските (клюкарските) хроники на жълтите вестничета да прочитаме за това как на важно светско събитие две дами се оказват с еднакви рокли. Какво да се прави, рисковете на конфекцията. Изходите от конфузията обикновено биват два вида, показва практиката. Първият – между дамите започва задочна словесна престрелка: обидни подмятания по взаимен адрес, хапливи остроумия и т.н. Вторият изход – демонстрирайки чувство за хумор, въпросните дами се хващат под ръка и заедно позират пред благодарните папараци.

В подобна ситуация взеха че ненадейно попаднаха две книги, а в ролята на тяхното одеяние се оказа самият Рене Магрит, и по-точно неговият шедьовър “ L’Empire des Lumieres” (“Империя на светлините”). След като в бр. 2 от т.г. в рубриката “Преп(р)очетено от ЛФ” (стр. 13) анонсирахме новата стихосбирка на Владимир Левчев “Небесни Балкани”, се оказа, че и друга стихосбирка е решила да се премени със същата картина на Магрит – “Слънцето си е на мястото” от Цвета Делчева (Изд. къща “Аквариум Средиземноморие”). При това тя с основание претендира за първенство, защото, както е отбелязано в карето, е отпечатана още през м. май 2000 г.

Всъщност, драги читателю, няма опасност да сбъркаш двете книги – не само форматът им е доста различен, но и “Империя на светлините” е аранжирана в различни тоналности – кафяво-бежова у Левчев, небесносиньо-черна у Делчева. А пък като разгърнеш книгите и се зачетеш, всичко си идва на мястото.

Българската литература

© 2001 Литературен форум