Литературен форум  

Брой 4 (445), 31.01. - 05.02.2001 г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

КОНТАКТИ

АРХИВ

 

Любомир Тимчев

Удоволствието автобиография

Проф. д-р Христо Христозов. Моят живот. ИК “Етропи 1”. С., 1999Съществуват не малко биографии на личности с многостранни интереси, но не съм попадал на друга автобиография, която така пълно, съкровено и изразително да разкрива с изящна словесност един живот на възходящо творческо развитие. В хронологична последователност са изложени етапите на ранното и късното детство, съзряването, студентските години, началото и последващите трансформации на професионалната дейност, личният и семеен живот на автора на фона на променящата се социална среда.

В началото на всеки раздел, преди конкретната информация, се изповядват философски виждания във високохудожествен стил и с подходящо точен език. Това обогатява съдържанието на книгата с идеи и прозрения, с общовалидни истини за природата, човека и живота. Още първото изречение на началната страница (“Всяко човешко съществуване, дори и най-нищожното, е една вселена”) разкрива философско-художествената канава, върху която се разстила животописът на автора. А в неговия живот има и борба, и вдъхновение, и благороден порив, и търсене, и намиране, и упорита воля за творчески завоевания. Той е естет. Ако Сенкевич в известната си творба “Quo Vadis” нарича Петроний “Arbiter elegantiorum”, за проф. Христо Христозов може да се каже, че той не е съдник, а носител и изразител на изящния вкус. Той е човек с артистична душа. Не случайно го привлича музиката – най-абстрактното, неразгадаемото, висшето изкуство.

В книгата има свръхмного патос. Но това е житейският патос на автора. Той е с приповдигнато самочувствие. Несъзнателно усеща качествата и способностите, които притежава (а те са несъмнени), това му дава енергия за движение, дейност и творчество и поддържа духа му висок. Иначе животът му не би бил така богат.

Стойността на книгата може да се оцени в не едно измерение. Тя е животопис на една духовно богата личност, изпълнена с жажда за опознаване на света и реализиране в него чрез дълго пътуване по чужди земи, в страната и вътре към себе си, чрез учение и наука, чрез проникване в глъбините на музиката и изкуството, чрез социална нагласа и стремеж за свързване с хората и природата, чрез “любов към човека, труда и словото”. Наред с това тя е пример и пътеводител за развитие на потенциалните възможности, заложени в човешката душа, в човешкия ум и сърце. Тя е едновременно и съкровищница на мисли и общочовешки истини както и художествено четиво с изящна словесност. В нея, бих казал, звучи една патетична литературна мелодия. Непрочитането й е лишаване от познание за възможностите на човешкия живот и едно пропуснато духовно удоволствие.

Българската литература

© 2001 Литературен форум